В мрежата се появи цифровизиран каталог на скъпоценностите на семейството Романови, издаден през 1925 година.
След революцията от 1917 г. в ръцете на болшевиките попада несметно количество царски скъпоценности. Тогава пред новата власт стои задачата не просто да национализират съкровищата на царското семейство, но и да им направят детайлна ревизия с цел последваща продажба, доколкото младата съветска държава имала остра нужда от средства.
За съхраняването и воденето на отчетност на материалните ценности с указ на Ленин е създаден Гохран (“Государственное хранилище” – държавно хранилище), където са прибрани всички скъпоценни предмети, открити в Диамантената стая на Зимния дворец, Оръжейната палата, а по-късно и в бившите резиденции на руската аристокрация.
За инвентаризацията е създадена специална комисия. Тя е председателствана от известния академик минералог Александър Евгениевич Ферсман. В състава ѝ влизат и тогавашният директор на Ермитажа Сергей Тройницки и пазителят на Московския главен архив К. К. Богоявленски.
Към работа в комисията е привлечен и Агафон Фаберже, синът на известния предприемач, който по това време вече бил напуснал Русия. Като резултат от експертизата през 1924-1925 г. е публикуван четиритомният каталог „Диамантеният фонд на СССР”, издаден от тогавашното министерство на финансите и включващ подробно описание на 406 скъпоценни предмети на династията Романови.
Сред тях са императорският скиптър със знаменития диамант „Орлов”, голямата императорска корона с огромен червен шпинел, диамантените вериги с ордените на Свети Андрей, диадемата с 25 големи перли от личната колекция на императрица Мария Фьодоровна, егретът със сапфири, принадлежал на Елизавета Петровна.
За много от предметите експертите са посочили не само размерите, каратността на камъните , шлифовката им и произхода им, но и също така са и описали историята на създаването и притежаването на изделието.
Така за огърлицата с диаманти и цейлонски сапфири научаваме, че всичките му части са подвижни, че във фината брошка във форма на букет са използвани старинни брилянти от индийското находище Голконда, че живописната миниатюра на скъпоценното ветрило на Екатерина Втора изобразява дворцовия ансамбъл Пела на завоя на Нева, а в колието с перли, диаманти и изумруди, изработено от майсторите на Фаберже за придворния бал през 1897 или 1898 година, камъните са съединени с гъвкава сребърна тел, за да може целият комплект лесно да се закрепва за дрехата.
Детайлите на тези исторически произведения могат да се видят на висококачествени черно-бели снимки, допълващи експертното описание в каталога. Днес те са единствените останали свидетели на бившето великолепие на короната на Руската империя: малко от скъпоценностите от царската съкровищница са се запазили, повечето са били разглобени на части – камъните били извадени и препродадени, а златните елементи – претопени.
Каталогът бил издаден на различни езици, тъй като императорските скъпоценности били предназначени за продажба именно зад граница.
Освен руското издание било издадено английското “Russia′s Treasure of Diamonds and Precious Stones”, френското “Joyaux du trésor de Russie” и, вероятно, има и немско.
През ноември 2019 г. Лондонската аукционна къща Christie′s пусна на търг оригинална папка с листове от каталога на английски език, която се продаде за 25 000 паунда.
