България няма официална публична статистика за броя на населените места на воден режим, но това би било добре да се направи в контекста на климатичните кризи и тя например да се публикува на интернет страниците на Министерството на регионалното развитие и благоустройството или на Министерството на здравеопазването.
Това препоръчва доц. д-р инж. Галина Димова-Бойкинова от Хидротехническия факултет на Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) в интервю за БТА.
Бойкинова обръща внимание, че по данни от сайтовете на ВиК операторите в България към края на тази седмица (26 – 27 юли) над 60 населени места (основно села) с общо население около 40 000 жители имат режим на водата.
Област Шумен е с най-голям брой засегнати населени места. Други региони, които страдат от сезонен хроничен недостиг на вода, са Ловеч и Търговище. Причина за този проблем е недостатъчният капацитет на водоизточниците.
Хидроинженерът предупреждава, че най-уязвими са онези населени места, които използват повърхностни водоизточници, особено речни водохващания, защото техният дебит е много променлив. По-спокойни могат да бъдат гражданите, които се водоснабдяват от язовири, но и те трябва да ги ползват разумно, за да не се повторят двете най-големи водни кризи – в София от 1994 г. и в Перник – от 2019 година.
Проф. д-р инж. Димитър Кисляков от Хидротехническия факултет в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) също потвърждава, че България има проблем с водата, тъй като тя е една от най-бедните европейски страни на повърхностни води, заради което тя задължително трябва да си построи още нови язовири.
Кисляков отбелязва, че в миналото този проблем е бил отчетен и заради това в страната ни са построени немалък брой язовири, но това не отменя необходимостта от още подобни съоръжения.
По отношение на друг наболял проблем – състоянието на водоснабдителната мрежа доц. д-р инж. Галина Димова-Бойкинова отчита, че по данни на КЕВР от “Годишен доклад и сравнителен анализ на състоянието на ВиК сектора в Република България за 2022 г.” общата дължина на довеждащите водопроводи и водоснабдителните мрежи в страната е почти 73 500 километра. Към това число трябва да се добавят и 12 500 км канализационна мрежа, представляваща тръбите, които довеждат водата от уличната мрежа до жилищата.
Любопитен факт е, че България е на едно от първите места в Европейския съюз по степен на свързване на населението с централизирана водоснабдителна услуга, като степента ни на свързаност е над 99.5 на сто. Това обаче представлява доста голямо предизвикателство за ВиК операторите, които трябва да осигурят вода с необходимото количество, напор и качество до почти всеки един жител на България и то при условията на силно амортизирани водоснабдителни системи.
Около 70% от тръбопроводите са изградени преди 1980 г., като някои от тях са на възраст над 70 години. Мрежите са преобладаващо изградени от етернитови и стоманени тръби с отдавна изчерпан експлоатационен живот. Това е и основната причина за сравнително големите реални загуби на вода в нашите водопроводни системи, обяснява Бойкинова.
Тя обръща внимание, че в новата евродиректива за качеството на водата, предназначена за консумация от човек (Директива 2020/2184), е заложено изискване за оценка на реалните загуби на вода, чрез използване на рейтингов метод. Като такъв е предложен методът на т.нар. индекс на течовете в инфраструктурата.
Това означава, че всеки ВиК оператор, който водоснабдява над 50 000 жители, трябва да направи оценка на реалните загуби на вода по рейтингов метод, като резултатите от тази оценка трябва да се предоставят на Европейската комисия до началото на 2026 година.
На база всички събрани данни Европейската комисия ще определи така наречения праг на реалните загуби. След това всяка държава членка, която отчита загуби над този праг, ще трябва да представи план за действие как смята в рамките на две години да се справи със загубите на вода.
Според експерти към момента за рехабилитация на ВиК мрежата у нас са необходими 10 милиарда лева, посочва Бойкинова. Тя добавя и че по оценка на Световната банка едва 30% – 40% от разходите за модернизацията на ВиК мрежата ни могат да са от евросредства, а останалата част трябва сами да си я осигурим от бюджета и от ценови приходи на дружествата.
И тук се появява едно неприятно предизвикателство – демографската криза, предупреждава ученият. В малките населени места, където е необходима модернизация на ВиК мрежата, населението се стопява, а с това и потребителите, които чрез сметките си за вода биха могли да генерират възвращаемост за покриване на разходите на ВиК операторите.
