Неспособността на правителството на канцлера Олаф Шолц да генерира значим икономически растеж хвърля сянка върху перспективата на германското стопанство и на политическите надежди на трите управляващи партии в коалицията му. Доверието на бизнеса се е понижило сериозно през този месец – публикуваният на 25 юли от инситут IFO индекс, следящ бизнесклимата, е паднал до 87 пункта след 88.6 рез юни. Компаниите не са доволни от сегашното състояние на икономиката на Германия, а скептицизмът по отношение на идните месеци е нараснал съществено. Съществен е сривът в промишления сектор, където използваемостта на мощностите се е свила до 77.5 процента.
Очакваните на 30 юли данни за БВП пък вероятно ще покажат символичен растеж през второто тримесечие и ще затвърдят създалото се убеждение, че едновремешният европейски икономически двигател се е превърнал в бреме. От десетте отчетени тримесечни стойности за БВП на Германия откакто Шолц стана канцлер и оглави трипартийната коалиция на страната, повече от половината показват или почти нулев растеж или спад. Ядрто на германската икономическа слабост е промишлената й база, която поддържаше устойчив диктувания от износа подем през по-голямата част на настоящия век.
Възходящата инерция започна да отслабва още преди избухването на пандемията от КОВИД-19 след като първият мандат на американския президент Доналд Тръмп и напрежението с Китай влошиха глобалните условия на търговски обмен, в които дефакто преуспяваха германските износители. Прекратяването на вноса на евтин газ от Русия пък беше поредния жесток удар, който компаниите все още се борят да преодолеят, особено онези от секторите с високо енергопотребление.
Старшият икономист на „Юниън инвестмънт“ – инвестиционното поделение на DZ Bank Group – Сандра Ебнер не е изгубила надежда, че един ден глобализацията, от която германците са спечелили толкова много, ще се върне. Засега обаче това не се случва и местният бизнес е в изключително тежко положение докато се настройва към промяната.
Германските производители на автомобили – централна част на предишния икономически успех, също се опитват да си върнат изгубените позиции и да наваксат преднината на китайските си конкуренти, които са лидери в производството на електрически коли и на вътрешния пазар, а извеждането от употреба на превозните средства с бензинов двигател изостава. По данни на Хелена Визберт – професор по икономика на автомобилната индустрия в университета Ostfalia в Долна Саксония, „само 12% от новите регистрирани коли в Германия са електрочески, докато през миналата година те са били над 20 процента“.
Последните финансови резултати на германските индустриални гиганти очертават схдна картина. Приходите на BASF са намалели след спада на цените в химическия му бизнас, а „Мерцедес-Бенц груп“ оряза клучова прогноза за печалбите си заради несигурната перспектива и силната конкуренция в Китай. „Фолксваген“, който вече беше принуден да преоцени бъдещите си икономически резултати, ще обяви приходите си за второто тримесечие на 1 август.
Според икономисти на агенция „Блумбърг“, корените на икономическите трудности на Германия са отвъд цикличните колебания, защото половината от пресметнатия 7-процентен спад на индустриалната активност е структурен.
Въпреки проблемите, някои наблюдатели предполагат, че най-лошото вече е отминало. През октомври 2023-а икономистът от банка „Беренберг“ Холгер Шмийдинг декларира, че индустриалният срив може би доближава най-ниската си точка. След изтичането на второто тримесечие на 2024-а обаче секторът все още изнемова.
През април пък институт IFO обяви, че икономиката на Германия се стабилизира, но световният стопански подем не успя да помогне на германските производители – резултат, описан по онова време като „озадачаващ“. В действителност, производството тогава отново отчете спад и потъна още по-дълбоко през май – до най-ниското си равнище за последните четири години. Шефът на IFO Клеменс Фюст пък комантира през миналата седмица, че цялостната перспектива на Германия е „доста мрачна“.
Икономистът от Германския институт за икономически проучвания Мартин Горниг обвинява за случващото се „технологичната безизходица“. Той посочва, че „бизнесът вече не може да инвестира в стари, захранвани от изкопаеми горива технологии и все още не знае в кои нови технологични продукции да влага пари“. Според Горниг, ако сънародниците му успеят да преодолеят това, то и „Германия ще успее да стане отново европейски лидер“.
Отстъплението на инфлацията извън енергийните продукти и продължаващият ръст на трудовите възнаграждения може да предложи известна подкрепа на нагласите на бизнеса, както и бюджетният план за 2025-а, който разединената коалиция на Шолц успя да одобри през юни след дълги и трудни преговори. Нито един от тези два фактора обаче засега не задоволяват домакинствата и индексът на доверие на IFO за сектора на услугите, който по правило следи вътрешното потребление, също отчете спад през юли.
Повтарящите се закъснения на икономическото възстановяване на Германия са зловещ белег за изпадналия в беда канцлер, който на 24 юли потвърди, че планира да се кандидатира за втори мандат на изборите през идната година.
През юли правителството прие план за икономически растеж, който трябва да върне националното стопанство отново в релси. Пакетът включва мерки за засилване на частните и публичните инвестиции и за ускоряване на развитието на източниците на възобновяема енергия, допълнителни данъчни отстъпки за компаниите и стимули за хората, които останат по-дълго на работа. Кабинетът планира също да удължи срока на данъчните облекчения за разходите за електричество на производствените предприятя и да задълбочи усилията за премахване на бюрократичните изисквания.
Избирателите обаче едва ли ще почустват ефекта от тези амбициозни мерки преди общите избори през септември 2025-а. И предвид спада на доверието в Социалдемократическата партия на канцлера Шолц и изоставането й от другите политически избори в сондажите на социалните нагласи, боледуващата икономика на страната вероятно ще се превърне в част от неговото наследство. То налива гориво и в подкрепата за екстремистите в по-слабо развитите източни провинции на Германия. През септември 2024-а предстоят регионални избори в три провинции от източната част на страната и крайнодясната „Алтернатива за Германия“ и крайнолевите от „Разум и справедливост“ на Сара Вагенкнехт се очаква да подобрят позициите си с антиимигрантски и про-руски платформи.
Освен с климата на геополитическо противопоставяне, германските управляващи се борят и с топящата се работна сила, бюрокрацията и несигурността през политическата линия за декарбонизиране на икономиката. Самоналожените рестрикции върху правителствените заеми по т. нар. „дългова спирачка“ означават, че има малко място за маневри на публичните разходи за решаване на дългосрочните икономически проблеми на националната икономика.
Или, както посочва Сабрина Рий – мениджър на ценни книжа в компанията за управление на активи DWS, „инвестициите са прекалено ниски в много области“ и „преодоляването на този факт и влаането на повече пари в инфраструктура и цифрофизация биха имали голям ефект в подкрепа на икономиката“.
