Над 1 млрд. щ долара бездействат в трезорите на банките от Палестинската територия в резултат на израелските ограничения и последиците от войната, което засяга печалбите им и увеличава броя на кражбите. И докато повечето компании се тревожат, че нямат достатъчно кеш, за кредиторите проблемът е, че го имат в прекалено големи количества. Излишъкът е в размер на 4.2 млрд. шекела – едно от множествата ограничения във финансовата система, която, освен всичко, се бори да се справи с пораженията от войната и с наказателните мерки, въведени от израелския финансов министър – ултранационалист.
Банкери и официални представители от сектора твърдят, че паричната сума, която бездейства в хранилищата на Западния бряг, е еквивалентна на над 1 млрд. щ. долара и тя не само че лишава кредиторите от приходи и усложнява трансакциите, но и се оказва все по-притегална сила за крадци.
„Това е проблем“, посочва официален палестински представител за купчината кеш, чийто размер се очаква да достигне 8 млрд. шекела до края на годината – число, еквивалентно на над 15% от БВП на Западния бряг. И допълва, че тези пари създават маса затруднения за палестинските банки и за палестинските търговци, които имат бизнес с Израел.
Излишъкът изва от дългосрочния таван, наложен от Тел Авив върху обема налични пари, които институциите от Западния бряг имат право да превеждат на Израелската централна банка. Кредиторите от Палестинската територия използват израелската парична единица в съответствие с икономическо споразумение, подписано през 90-е години на миналия век.
Преди избухналата на 7 октомври 2023-а война между Хамас и Израел в Газа, основният източник на физически шекели на Западния бряг са били палестинците, които са работели в еврейската държава и са получавали възнагражденията с в брой. Те са вкарвали по около 20 млрд. шекела годишно на Западния бряг, твърдят добре информирани източници. А палестинците, които са пресичали Зелената линия, за да пазаруват там, са харчели по още 6-7 млрд. шекела. Централната банка на Израел в Йерусалим обаче разрешава на кредиторите от Западния бряг да вкарват в нея само по 18 млрд. шекела годишно и в течение на времето в банките са останали значителни количества шекели в брой.
След избухването на войната Тел Авив забрани на палестинците да работят на изреалска територия, но кешовият излишък остава, защото несигурността от конфликта принуждава хората, които преди това са държали кеша по домовете си, да го депозират в банките. А влошаването на жизнения стандарт в резултат на военните действия, принуждава много от тях да харчат по-малко. Войната подхранва и сивата икономика, която до голяма степен се основава на пари в наличност.
Израелската централна банка обяснява, че „определя квотите съобразно легитимната икономическа активност, изискваща кешови депозити“, когато се е намесила след като през последните години израелските банки са спрели да предоставят кешови услуги на палестинските си партньори заради опасения за пране на пари и финансиране на терористи. Израелските централни банкери са добавили, че квотите са били повишени и „в някои случаи са били предоставяни и допълнителни“.
Експерти обаче твърдят, че таванът трябва да бъде повишен или отменен. Представители на Международния валутен фонд заяви през 2022-а, че лимитът „не е съразмерен на потока от шекели в банковата система на Палестина“. „Не виждаме доказателства за пране на пари чрез Западния бряг, изискващо стриктни ограничения на допълнителните количества шекели“, коментира дипломат. И допълва, че оценява лимита като измислено ограничение, в което израелската страна твърдо вярва и няма да промени. Одит на палестинската банкова система, осъществен през тази година от официални представители на Съединените щати, Великобритания и Швеция, е установил, че палестинците са увеличили тавана на интернационалните преводи, за да не допуснат финансиране на терористични дейности, твърдят запознати с въпроса лица.
Най-директното въздействие на кешовия лимит за палестинските кредитори е, че той ги лишава от приходи. МВФ е изчислил през 2022-а, че съхранението на допълнителен кеш в шекели орязва с около 20% печалбите на палестинските банки.
Според палестински банкер, загубените приходи за сектора са достигнали 500 млн. щ. долара между 2012-а и 2023-а, по-голямата част от които е натрупана през последните години когато лихвените проценти са тръгнали нагоре. Банкерът се оплаква, че той и колегите му не могат да вкарат парите на депозит, за да трупат лихви, не могат да ги дадат назаем, защото са в брой, с други думи – не могат да ги вкарат в икономиката и в обращение, за да носят добавен стойност.
Тази ситуация намалява и ликвидността на банките за трансакции с израелски партньори и ги принуждава да вземат „странни заобиколни решения“. В някои случаи – дори краткосрочни заеми, за да покрият трансфери и чекове, въпреки че имат 10 пъти повече пари в хранилищата.
Банкерите се страхуват и от ръста на кражбите. Запознато с положението лице твърди, че през миналата година е имало осем въоръжени обира на банки на Западния бряг – двойно повече от общото количество през 2022-а, и поне три от началото на 2024-а. Официални представители на бранша пък твърдят, че бройката е по-голяма.
Някои наблюдатели смятат, че кражбите се дължат на лошото прилагане на закона в условията на трупащ се кеш. Пратеник на ООН обаче посочва, че проблемът се изостря от рестрикциите на придвижването, въведени от Израел след нападението на 7 октомври, които затрудняват банките да превозват кеш от по-слабо защитените клонове до по-сигурните хранилища. Въпросните количества пари засега не са значителни от гледна точка на банковите финанси, но от ООН са загрижени, че обирите също будят опасения за сигурността.
Официални западни представители предупреждават за „катастрофа“, ако Израел отреже от обслужване палестинските банки. За момента обаче дипломатите не виждат шанс за провишаване на тавана съобразно по-обосновани условия, предвид враждебното отношение на правителството на Бенямин Нетаняху, в което финансовият министър ултранационалист Безаел Смотрич играе ключова роля. От началото на войната той ограничава трансферите на приходите, които Израел е събрал от името на Палестинската автономия, която има ограничено самоуправление на Западния бряг. Смотрич е заплашил също да не подновява жизнено важното изключение за израелските банки да предоставят кореспондентски банкови услуги на палестинските си партньори.
Тези два проблема, според дипломати, могат да нанесат далеч по-големи незабавни поражения върху икономиката на Западния бряг отколкото излишъка от кешови шекели. Което не означава, че той не трябва да бъде решен, защото има фундаментална икономическа причина това да бъде направено.
