Людмила Петкова обясни в парламента трите основни направления, по които НПВУ ще бъде предоговарян

людмила петкова

Изменението на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) ще бъде предоговаряно по три основни направления. Това обяви вицепремиерът и министър на финансите Людмила Петкова по време на изслушването в парламента, поискано от депутати от ГЕРБ-СДС.

Людмила Петкова обясни, че тези изменения са свързани две обстоятелства. Едното е наличие на обективни фактори, възпрепятстващи изпълнението на решението на Народното събрание от 12 януари 2023 г., свързано с това, че Министерският съвет трябва да предложи промени в ПВУ в сектор “Енергетика”. Второто е свързано с предложения за инвестиции и реформи в глава RepowerEU, имайки предвид, че по тази глава ние сме единствената държава, която не е представила проекти. С липсата на активност по RepowerEU, ние няма да можем да се възползваме от

допълнителен безвъзмезден ресурс в размер на 479 млн. евро.

Людмила Петкова призна, че тъй като до момента българската страна не е изпращала алтернативни предложения за промени в две от ключовите реформи в област “Енергетика”, за които тя не желае да предприеме мерки, Европейската комисия блокирала преговорите си с българската страна. Ето защо тя не предоставила обратна връзка и на неофициално изпратени предложения за главата RepowerEU още през месец март 2023 година.

Това било причината, поради която правителството на Димитър Главчев решило да изработи предложения, както за промени в двете реформи в сектор “Енергетика”, така и за инвестиции в него, с цел преговорите с ЕК да бъдат подновени.

Петкова добави, че изменението на НПВУ, заедно с предложенията по RepowerEU,

трябва да бъдат одобрени от Съвета на ЕС до края на 2024 годината.

Срокът за изпълнението на новите ангажименти ще бъде същият като за ПВУ – до 2026 година.

Финансовият министър подчерта, че глава RepowerEU не може да бъде приета, без Европейската комисия да има информация за промените в тяхната цялост.

След това тя запозна народните представители с хода на преговорите с ЕК, както и с подготвяните предложения за изменения от страна на българската държава.

Понастоящем българската страна е на финален етап от преговорите за изменение на ПВУ, като в средата на юли месец, след като от българска страна били предложени промени в реформите и в част от инвестициите в компонент “Нисковъглеродна икономика”, комуникацията между ЕК и България станала по-интензивна.

На 22 юли 2024 г.

ЕК провела среща на високо ниво с български представители.

По време на нея от ЕК за първи път върнали пълна обратна връзка по отношение предложените промени в сектор “Енергетика”, последвал писмен отговор и втора среща на високо равнище на 26 юли 2024 година.

От ЕК проявили разбиране, че след като проектите ни трябва да бъдат одобрени до края на годината, то преговорите по измененията трябва да приключат до средата на септември 2024 година. Това ще даде възможност да се проведе вътрешна процедура за съгласуване с Европейската комисия. Ето защо Министерският съвет е приел краен срок – 11 септември – за внасяне на проекта за изменение за одобрение.

Предвидени са

промени в описанието и в целевите стойности на индикатори и срокове

по отношение изпълнението в общо 29 инвестиции и 9 реформи.

Людмила Петкова припомни, че правителството е било задължено с решение на Народното събрание от 12 януари 2023 г. да преговори две ключови реформи от ПВУ – декарбонизация на енергийния сектор и ангажимента за отделянето на собствеността на “Булгартрансгаз” ЕАД и „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД (ЕСО) от корпоративната структура на Българския енергиен холдинг (БЕХ).

По отношение на декарбонизацията на енергийния сектор – съгласно решението на парламента от 12 януари 2023 г. – Министерският съвет трябва да предложи на ЕК

в НПВУ да отпадне поетият ангажимент за намаляване на въглеродните емисии

от производство на електроенергия с 40% до края на 2025 г., взимайки за база изходните нива от 2019 година.

Людмила Петкова отчете, че на база становище на министерството на енергетиката, България в момента е постигнала съществено намаление на емисиите и се очаква дори преизпълнение на заложената в ПВУ цел при съществуващите мерки и политики на пазарен принцип, без да се налагат допълнителни административни и законодателни намеси.

“Това сочи, че заложените в ПВУ цели са изпълними, поради което ние предлагаме запазването им”, отбеляза Петкова. Тя уточни, че на ЕК се предлага само отпадане на целта за намаляване на емисиите през 2022 г. поради обективни обстоятелства, свързани с войната в Украйна.

Предложенията им за промяна предвиждат и отпадане на текстовете, свързани с графика за постепенното преустановяване на използването на въглища и определянето на годишни пределни стойности на въглеродните емисии за отделните инсталации.

В същото време България ще запази ангажимента си за въвеждане на обща граница за емисиите на годишна основа.Това не би било проблем, предвид регистрираното намаление на емисиите.

Предложенията са съобразени

с решение на 49-ото Народно събрание от 4 октомври 2023 г.,

съгласно което Министерският съвет се ангажира да не ограничава дейността и базовите мощности на въглищните топлоелектрически централи и останалите оператори на горивни инсталации, стига те да работят изцяло на пазарен принцип в съответствие с европейското и национално законодателство.

От ЕК са обявили, че измененията ни могат да се приемат, стига българската страна да представи предложения за финансови и икономически мерки, подходящи за пазарните условия, които да гарантират своевременна реакция в случай на превишаване на общата горна граница. От ЕК са настояли да предоставим и информация

как тези мерки ще бъдат заложени в нормативната уредба

и в какви конкретни срокове ще се случи това.

Освен това е необходимо в главата RepowerEU да се предложат допълнителни реформи, така че с тях да се гарантира ефективно прилагане на либерализацията на пазара на електроенергия с конкретни стъпки, които ще бъдат предприети преди 1 юли 2025 година.

По отношение на подобряването на корпоративното управление на държавните предприятия в енергийния сектор – в изпълнение на решение на парламента от януари 2023 г., Министерският съвет трябва да договори отпадането на ангажимента за отделяне на собствеността на “Булгартрансгаз” ЕАД и „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД (ЕСО) от корпоративната структура на Българския енергиен холдинг.

Идеята е като алтернативна мярка с еквивалентен ефект българската страна да предложи да се включи

ангажимент за нормативни промени в рамката на управлението на БЕХ,

изразяваща се в забрана за кръстосано субсидиране между неговите дъщерни дружества в съответствие с принципите на добро управление и насоките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за корпоративното управление на държавните предприятия. Европейската комисия обаче е категорично против – тя не смята, че предложението представлява реформа с еквивалентен ефект и заради това не го приема.

Същевременно ЕК приема, че би могло да се допусне, че ако се направят допълнителни инвестиции в развитие на мрежата, като проекта GREENABLER на ЕСО ЕАД, предложен от министерството на енергетиката за глава RepowerEU, то това може да се обвърже

с изпълнение на ангажимента за отделянето на “Булгартрансгаз” ЕАД и ЕСО ЕАД

от Българския енергиен холдинг.

Финансовият министър обяви и че българската страна е предложила промени в две инвестиции в сектор “Енергетика” – пилотен проект за комбинирано производство на топлинна електрическа енергия от геотермални източници и пилотни проекти за производство на зелен водород.

От ЕК са ни препоръчали в главата RepowerEU да бъдат включени само такива инвестиции, по които проектите биха могли да се реализират до 2026 година, в противен случай те не биха били допустими, съобразно изискванията на Плана за възстановяване и устойчивост.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Осезаема ли е разликата в битовите сметки спрямо миналогодишните ви разходи?

Подкаст