Доза спокойствие се установи на световните фондови борси след драматичните разпродажби на 5 август, заличили 6.4 трлн. щ. долара от глобалните индекси. Числата, проблясващи на екраните на търговците в началото на седмицата шокираха дори пазарните ветерани: 12% срив на NIKKEI в Токио (най-дълбок от 1987-а насам), 9% на KOSPI в Сеул, 6% на NASDAQ в Ню Йорк секунди след борсовия звънец за откриване на сесията. Криптовалутите потънаха, “страховият” индекс VIX за очакваните борсови колебания скочи до най-високата си стойност от 2020-а насам, а инвеститорите се втурнаха да влагат пари в щатските държавни облигации – най-сигурният актив сред изброените по-горе.
Дали бесните колебания на 5 август са завършекът на глобалните разпродажби, започнали през миналата седмица от щатските борсови индекси или са начало на продължително низходящо движение, все още не е ясно. Защото ден по-късно, на Преображение Господне, най-тежко засегнатите пазари започнаха да се възстановяват и ключовите японски индекси поскъпнаха, като NIKKEI приключи борсовата си търговия на 6 август с ръст от 10.23%, а TOPIX с 9.30 процента.
Малцина обаче са убедени, че дъното е достигнато. Ясно е само, че стълбовете, поддържащи печалбите на финансовите пазари от години – поредица от ключови предположения, на които стъпваха инвеститорите по света – са разклатени. Сред тях са увереността, че щатското стопанство е непобедимо, че изкуственият интелект (AI) много бързо ще въведе революционни промени на бизнеса по света, че Япония няма никога да качи лихвените проценти, или поне не достатъчно, за да окаже влияние.
През последните седмици обаче тези митологизирани опорки бяха опровергани: юлският отчет за заетостта и безработицата в Съединените щати беше слаб, както и приходите, дължащи се на IA, на големите технологични компании през второто тримесечие. “Банк ъф Джъпен” пък качи за втори път в рамките на няколко месеца лихвения процент и стимулира мощен подем на йената към щатския долар.
Така се стигна до деня, в който почти всеки рисков актив беше продаден заради растящите опасения за евентуална рецесия в САЩ и заради екстремните пазарни оценка на технологичните гиганти. Поскъпващата йена пък предизвика закриване на позиции по сделки carry trades (при които инвеститорите теглят заеми във валути с ниски лихвени проценти и влагат получените средства в активи с висока доходност).
Градусите на стреса спаднаха леко след публикуваните на 5 август данни за по-силен от прогнозирания ръст на активността в щатския сектор на услугите през юли. Те повишиха доходността на десетгодишните щатски облигации с осем базови пункта – до 3.87%, от 3.67% преди доклада. Американските борсови индекси също се окопитиха и се оттласнаха от достигнатите минимални равнища: NASDAQ приключи борсовата си сесия със загуба от 3.34%, а S&P 500 – с 3% по-ниска пазарна оценка.
Доларовият индекс се повиши за първи път от три дни насам, а японската йена загуби 1.5% от пазарната си оценка, но впоследствие ограничи щетите до 0.55% – 144.97 йени за един щ. долар, в 13.30 ч. българско време на 6 август. Валутата е спечелила около 11% през това тримесечие в очакване на още лихвени увеличения на “Банк ъф Джъпен”.
На пазара на суровини суровият петрол се оттласна от седеммесечния си минимум – движение, повлияно в известна степен и от спряното производство ва най-голямото петролно находище на Либия, върнало вниманието към Блозкоя изток. Златото се стабилизира над 2400 щ. долара за тройунция след като пазарната буря на 5 август свали котировките доста под това равнище заради продажбите на инвеститорите, нуждаещи от средства за покриване на загубите от други активи. Индустриалните метали стъпиха на твърда основа, а Bitcoin се върна над 55 хил. щ. долара след сериозните загуби на криптоактивите в първия бизнес ден от седмицата.
Експерти на “Джей Пи Моргън Чейз” предупреждават, че последните движения при сделките carry trades не са приключили и японската парична единица остава една от най-подценените валути. Директорът на клона на Федералния резерв в Сан Франциско Мери Дейли пък коментира, че пазарът на труда в страната се охлажда (без да дава оценка доколко сериозна е тази слабост) и че колегите й от централната банка трябва да започнат да орязват лихвените проценти през идните тримесечия. Пазарите на лихвени суапови контракти са вкарали в цените понижение на лихвите с почти 50 базови пункта през септември.
