Безизходицата е трайна, но не и вечна

безизходицата, Служебният кабинет ще положи клетва на извънредно заседание на парламента във вторник

На пръв поглед повтаряме до болка познато упражнение. Пак провал на парламента, отново предсрочни избори. И пак чуваме гласове (макар не толкова уверени), че изборите нищо няма да променят, поради което са прахосване на време и ресурси. Други пък смятат, че няма никаква системна безизходица, а просто желание на политици и анализатори да докажат, че единственото решение е връщане към „златните времена“ на стабилността, разбирайте кабинетите на Борисов. Иначе казано, „златните времена“ преди „африканизирането“ на българската политика, както нарича обществената реакция към модела „ГЕРБ“ един нововремски енциклопедист.

Фактите показват, че кризисните процеси (чийто симптом, а не причинител са безконечните избори) всъщност променят много неща. Достатъчно е да видим изборните резултати и

вътрешните сътресения в основните политически партии.

Истината е, че това, което получаваме през последните (поне) две години е „още от същото“, което всъщност означава „същото, но все по-лошо“. С всеки изминал месец, след това – седмица, се изправяме пред неща, които доскоро сме смятали за невъзможни или възможни единствено в нечия буйна фантазия.

С една дума, българската партийно-политическа система в досегашния си вид вече е изчерпана, необратимо блокирала. Отделните елементи – партиите, а за съжаление и институциите, обсебени от партиите, също са в критично състояние. Докато на терена са същите играчи, които не могат да се променят, дори да искат (не, че особено искат), ще наблюдаваме същото в още по-лоши варианти и с още по-лоши последици. Не само за политиците, а във все по-голяма степен – за обществото.

Кризата на системата може да бъде илюстрирана от един парадокс. Дори неща, които изглеждат привидно положителни от гледна точка на изборните резултати и на интересите на дадена партия, се оказват всъщност разрушителни.

Типичен пример са процесите в ДПС.

След последните избори мнозина анализатори (макар с различни мотиви) акцентираха върху силното представяне на ДПС под фактическото управление на Пеевски и превръщането на движението във втора политическа сила. ДПС наистина се представи впечатляващо, особено в така наречените нетрадиционни за тях райони. И точно в момента, когато ДПС и най-вече Делян Пеевски предявяваха претенции за ролята на първа цигулка, започна немислимото – разпадът в самото ДПС. Както се казва, когато печелиш, внимавай какво можеш да загубиш. Драмата в ДПС се дължи не на външна намеса, а на собствената, вътрешна деформация, представяна за напредък.

Но не само ДПС, всички загубиха по един или по друг начин. Дори най-силно представилите се – ГЕРБ, загубиха 140 000 гласа в сравнение с предишните избори. Тенденцията от избори на избори да става все по-лошо е не само явна, тя не може да се промени. Съществуващите партии ще се явят на изборите с още по-лоши шансове и ще претърпят нови загуби, дори при някои от тях да изглежда обратното. Това е смисълът на диагнозата, че сме изправени пред системна криза.

Проблемите не могат да се коригират с тактически ходове,

с пиар акции или с по-сдържано говорене. Изходът е в принципна, т.е. системна промяна.

Обезкуражаващ е безспорният факт, че тази промяна не може да се осъществи в периода до изборите през октомври и да се материализира чрез тях. Този тип изменения по принцип са бавни и мъчителни, а у нас тези характеристики са умножени по десет. Но има и доза оптимизъм в картината, а именно – че безизходицата е болезнена, но не и вечна, а изострянето на кризата ни приближава към нейния финал. Обществото, както и природата, не търпи продължително време празнотата. Няма как да има вакуум дори в такова опустошено пространство, като българската политика. Ще се роди нова политическа система.

Тук веднага трябва да кажем (предвид очакваните вопли), че промяната на системата не се изразява непременно в нова форма на държавно управление. Иначе казано,

възможно е партиите да запазят водеща роля.

Но едно е ясно, че това ще са партии, които трябва да бъдат и ще бъдат много различни от досегашните – по начина на своето функциониране, по своите идеи, по своите ръководства, по своята комуникация с обществото. Само при това положение може да се запази днешната система. Иначе другият вариант е ясен – преход към (полу)президентска форма на управление, за да бъде обуздано чувството на недосегаемост на партийните върхушки.

Новото като цяло е ясно: пълно отрицание на това, което виждаме днес. Между другото, трябва да помним собствената си близка история – в ранните години на българския преход (без да идеализираме нещата), имаше партии и политици, които с всичките си грешки и грехове, действаха много по-нормално. Те правеха политика, в част от тях имаше някаква демократична форма на взимане на решения. Естествено, изходът не е да се върнем към това, което е било преди 25 години, още по-малко – преди 10 години.

Българското общество има

жизнена потребност от друг тип политика

и по един или друг начин ще си я създаде – ще изведе на преден план нови идеи, нови партии, нови лица и прочие. Това са обективни процеси. Те могат да се случат по-бавно или по-бързо, по-леко или по-мъчително. Но така ще стане. Ако изключим наистина катастрофичните сценарии, няма как да изчезнат държавата и политиката. Минаваме през големи перипетии, през големи сътресения, но рано или късно нещата ще се наместят. Важно е да проявим търпение и упоритост и да движим влака на общия ни живот напред, вместо да се клатим на място в купето и да имитираме движение.

Ключовата предпоставка за тази промяна

е появата на нови, и не просто нови, а пълноценни политически субекти. Днешните партии и политици не могат да създадат ефективно управление, дори да искат. Първо, защото вече са напълно несъвместими помежду си. Второ, което е по-важно, защото имат критично ниска степен на легитимност. Те не представляват дори и една пета от българските граждани. Как при това положение можем да имаме стабилно, работещо и ефективно управление, което да се ползва с доверие? Ясно е, че не е възможно. Когато се появят нови субекти, които поставят нещата на друга основа и изградят нови отношения с обществото, тогава ще имаме и това управление, за което сега можем само да мечтаем.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст