За по-малко от седмица Япония преобърна изцяло световните очаквания за разарите и икономиката си. Страната беше любимка на финансовия свят повече от година – слабата й валута тласна борсовия пазар до рекордни котировки и върна инфлацията след десетилетни усилия. А на 31 юли, след двудневно съвещание, паричните стратези на “Банк ъф Джъпен” повишиха основната лихва с 25 базови пункта над дотогавашния диапазон от 0% до 0.1% и шефът им Кадзуо Уеда намекна, че възнамерява да продължи нагоре, с което предизвика рязък скок на йената и бесни колебания на световните пазари. Което принуди търговци и инвеститори да загърбят стратегиите, основани на макропредвижданията, че японската парична единица ще остане слаба и че лихвите няма да се качват прекалено бързо.
“Без съмнение, това е абсолютно нова основа за пазарите”, коментира Стийвън Милър – консултант в Grant Samuel Funds management и бивш фондов мениджър в “Блек рок”. И допълва, че “япония в момента е в центъра на зараждащите се тревоги на всички фронтове – акции, облигации, йена, кредити”.
“Бурята” премина през японските пазари, събаряйки на 5 август основния борсов индекс NIKKEI 225 с 12% – най-дълбокият срив от 1987-а насам, и възстановявайки 10.23% от загубеното ден по-късно. Тези зигзаги се отразяват негативно на местните политици и домакинства, защото пазарният смут може да повлияе на доверието на потребителите и на скромния преход от дефлация към инфлация. Главоболията на инвеститорите се засилиха след като на 7 август японската валута отслабна с над 2% спрямо щатската в резултат на предпазливия коментар на заместник председателя на Японската централна банка Шиничи Учида (първата публична изява на член на банковия борд от 31 юли насам), че той и колегите му ще се въздържат от нови лихвени увеличения докато пазарите не върнат стабилността си.
Първоначалните изключително силни в исторически план пазарни разпродажби показват, че всякакви надежди за печалби от слабата йена и от борсовия подем са напразни, коментират анализатори. Поскъпването на японските пари извади от строя и една от най-печелившите пазарни стратегии на тази година – т. нар. carry trades, при които инвеститорите теглят заеми в йени (заради техните нулеви лихвени проценти), за да инвестират средствата в други глобални активи с по-висок доход. Възстановяването на валутата предизвика масови закривания на тези сделки, за да бъде реализирана печалбата от тях, подгрели ръста на йената.
Тази прекалено силна реакция в сравнение с предишни случаи на бърз изход от carry trades навежда експертите на мисълта, че не става въпрос единствено за опасения от рецесия и че процесът може да окаже глобално влияние, ако продължи.
Политици и бизнес лидери побързаха да смечкат опасенията от последиците от връщането към нормални лихвени проценти и изказването на Учида е крачка назад от предишните по-агресивни думи на шефа му преди седмица.
Официалните представители на Страната на изгрюващото слънце се опитаха също да ограничат и въздействието на резките пазарни колебания върху дребните инвеститори и върху разширения обхват на освободените от данъци инвестиционни сметки – инициатива за насърчаване на хората да прехвърлят на пазара част от натрупаните към края на март над 1 квадрилион йени (6.8 трлн. щ. долара) в банкови сметки. Чуждестранните инвеститори, които остават, вероятно ще поискат по-дългосрочна перспектива и ще се насочат към компаниите, които са готови на реформи, на бизнес растеж и на по-стриктно управление на балансите.
Започва да се налага и мнението, че “Банк ъф Джъпен” е избързала с лихвеното повишение и че то е било под политически натиск след като няколко видни политици осъдиха слабата йена през последните седмици. А това може да навреди на отношенията между японското правителство и централните банкери и да повлияе на кандидатурата на премиера Фумио Кишида за нов мандат като председател на управляващата партия на Япония на партийния вот през септември.
Има и експерти, които подкрепят лихвеното решение на “Банк ъф Джъпен”. Сред тях е и Кристъфър Уилкокс – шеф на поделението за търговия и за итнвестиционни банкови услуги на “Номура холдингс”. Той смята, че това е стъпка в правилната посока предвид макроикономическата обстановка на страната и променя провежданата с десетилетия деструктивна политика на лесни пари.
Пазарният спад може да предизвика и ръст на количествата обратно изкупени акции, защото дава възможност на компаниите да се възползват от по-ниските цени на фирмените книжа. Още повече, регулатори и задгранични инвеститори настояват пред фирмените мениджъри да провеждат по-приятелски политики към акционерите си.
Или, представено в резюме, оценявайки новите възможности в новата среда, създадена от “Банк ъф Джъпен”, довела до пазарни турбуленции, инвеститорите ще трябва да преоценят позициите си за страната, които са градили от десетилетия.
В 17.36 ч. българско време на 7 август японската валута се търгуваше по курс 146.78 йени за един щатски долар или с 1.69% дневен спад.
