На 10 август се навършват 115 години от рождението на Лео Фендер – човекът, чието фамилно име е познато не само на всеки музикант, но и на мнозина от хората, които са далеч от това изкуство.
Създадените от него инструменти Fender изведоха електрическите китари от сегмента на нишовите до масовия пазар на целия свят. Парадоксално е, но самият Фендер не е свирел на китара. И може би това му е помогнало да създаде универсален инструмент за всички стилове. На Fender може да се свири всичко, дори ако струните не са подредени правилно, както го доказа Джими Хендрикс.
Инженерът, тръгнал от ралото
Кларънс Леонидас Фендер е роден на 10 август 1909 г. в ранчото на родителите си, разположено в южната част на Калифорния. Семейството му се занимавало със селско стопанство – отглеждане на зеленчуци, портокали и дини. Лео обичал музиката – в училище отначало свирел на пиано, после проявил интерес към саксофона. Но любовта към техниката все пак надделяла. Близкият му роднина ( не е известно дали Джон Уест е брат на майката или на бащата, затова не може категорично да бъде наречен „чичо“ или „вуйчо“) Джон Уест притежавал малък автосервиз, в който Лео бил поразен от първите автомобили и радиоприемници.
Страстта на момчето към техниката била толкова силна, че Уест за Коледа му подарявал не играчки, а авточасти и радиочасти. На 8-годишна възраст Лео прекарал тежка болест, заради която останал без ляво око и след това цял живот бил с изкуствено. Заради това по-късно той не бил мобилизиран по време на Втората световна война – в армията той със сигурност не би могъл да се занимава с електротехническите си експерименти, които в крайна сметка довели до създаването на революционни инструменти.
Човекът, който със своите инженерни изследвания променил световния музикален пазар, без да има нито музикално, нито техническо образование.
Лео получил диплома за счетоводител във Фулъртънския колеж през 1928 година – точно преди Голямата депресия. Две години не могъл да намери работа по специалността си и въртял волана на товарен камион. Когато икономиката започнала да се възстановява, Фендер си намерил работа по специалността и няколко години работил като счетоводител в различни организации и компании.
През цялото това време Лео по молба на познати ремонтирал различна битова техника, главно радиоапарати. Към него се обръщали и музиканти, на които поправял инструментите. Освен това той сглобявал и ремонтирал високоговорители, които после продавал и давал под наем на дансинги.
Друга страст на Лео били фотоапаратите и моторниците, при това го интересували не фотографското изкуство и състезанията във вода, а устройството на фотоапаратите и на моторите на лодките. Жената на Лео, Филис, казва, че той много обичал да снима, но снимките не били кой знае колко добри.
В края на краищата хобито се превърнало в професия – през 1938 година Лео Фендер отворил собствено ателие за ремонт на радиоприемници и музикални инструменти под названието Fender Repair Service. Слънчева Калифорния винаги е била в челните редици на музикалния живот на САЩ, затова не е учудващо, че доста бързо познанствата на Лео с музиканти го довели до човека, с когото той създал първата си електрическа китара. Това бил Док Кауфман, главен инженер в компанията Rickenbacker. Точно тя още през 1931 година произвела първата в света електрическа китара.
Изобретателите Адолф Рикенбакер и Джордж Бошам създали магнитен звукоотнемател (преобразувател на механичните трептения (вибрации) на струните в електрически импулси, които по проводник се предават към високоговорител – бел.пр.), който създавал около себе си магнитно поле и преобразувал вибрацията на струната в електрически сигнал. Нарекли първите електрически китари „тигани“ – кръглият им корпус бил алуминиев, а грифът – много дълъг. Звукоотнемателите били слабовати, и била необходима много силна вибрация на струните, които се изработвали с максимална дължина. Именно с инженер Кауфман от Rickenbacker в средата на 1940-те Лео Фендер създал новата електрическа китара – K&F.
Експерименталният инструмент не получил широко разпространение, но дал на Лео уникален опит за работата в новаторския към този момент отрасъл. След войната той се заел изключително с музикалните инструменти, и през 1947 година преименувал компанията си във Fender Electric Instrument Co.
Основните недостатъци на електрическите китари от това време били слабият звук, недостатъчно здравият кух корпус (или обемистият метален корпус на „тигана“) и изцяло дървеният гриф, който лесно се огъвал от опъването на металните струни, поради което се налагало инструментът често да бъде пренастройван. И кухия корпус, и изцяло дървения гриф електрическите китари наследили от обикновените акустични китари, а поради трудностите при свързването на „таралежа със змията“ производството на електрически китари било доста скъпо.
Фендер започнал последователно да премахва рудиментите от китарите. Експериментите си провеждал заедно с компаньоните си – инженера Джордж Фулъртън и специалиста в сферата на продажбите Дейл Хаят. Тестванията на новите образци провеждали познатите му изпълнители на кънтри и блуз музика – Рекс Галион и Бил Карсън. В резултат през 1949 година тази шепа хора с мощен заряд създала електрическата китара Fender Esquire с цял, а не съставен от отделни части корпус, и гриф, който се закрепвал за корпуса не само с лепило, но и с четири винта.
Несегментираният корпус направил китарата по-здрава и позволил да се избегне обратната връзка на звуковите вълни.
Първият опит бил общо взето сполучлив, но с малки дефекти: грифът продължавал да се огъва и настройката не била устойчива, което водело до често пренастройване на инструмента, а звукът си оставал слаб. Тогава компаньоните добавили втори звукоснемател – по-близо до грифа, а грифа укрепили с метален анкерен прът. Така през 1951 година се родил легендарният модел Fender Telecaster. Вярно, отначало той бил наречен Broadcaster, но заради спор с фирмата Gretsch, произвеждаща барабани със същото название, на Лео му се наложило да му измисли ново име.
Но „полевите изпитвания“ на Telecaster скоро показали, че корпусът на новата китара пречи на енергичните движения на китаристите на сцената да бъдат още по-енергични. Те поискали да бъдат загладени ръбовете и да бъде подобрен балансът. Така се появила новата форма с гладки краища и силно изразен „рог“ в горната част на корпуса. Фендер и сътрудниците му добавили трети звукоотнемател, който направил звука още по-силен и сочен, а специален превключвател позволявал да бъде комбиниран процесът на отнемане на звука от един или друг датчик. В китарата също така бил вграден конектор за лост за вибрато.
Лостът позволявал да се получава ефектът вибрато (временна промяна на височината, силата и тембъра на звука) не само чрез пръстите на грифа (по правило на лявата ръка), но и с дясната ръка на самия корпус на китарата, като по този начин давал по-голяма свобода на ръката, поставена на грифа. Това позволявало на музикантите повече да експериментират и да постигат повече ефекти на китарите. Така през 1954 г Фендер пуснал най-известния си модел – Stratocaster.
Не забравял Фендер и бас-китаристите. На базата на Telecaster през 1951 година била създадена електрическата бас-китара Precision Bass, а за нея бил разработен и специалният басов усилвател Fender Bassman със значителната за времето си мощност от 25 вата. След излизането на Stratocaster Лео направил промени и в Precision Bass, която станала първата масова електрическа бас-китара. Но и това му било малко на Фендер. Постоянно усъвършенствайки Precision Bass, през 1960 година той пуснал нов легендарен модел, който до днес е мечта на много бас-китаристи – Fender Jazz Bass. По-тесен и закръглен, грифът станал по-удобен за хващане и давал на басистите повече възможности за експерименти. Jazz Bass бил снабден с нови звукоотнематели, позволяващи да се извлича изключително сочен звук, който трудно може да бъде сбъркан с други бас-китари. Скоро Fender Jazz Bass станал популярен не само сред джазмените, но и сред музикантите от други стилове – от фънка до тежкия рок.
Капитализъм плюс електрификация на музиката
Истинският пробив в популярността на Fender се случил през 1960-е: Пийт Таунсенд, Джордж Харисън и Дик Дейл били само някои от звездите, които пламенно забивали на „фендери“.
Най-известен от «пламенните забивачи» станал Джими Хендрикс. При това той докарвал работата до пламъци в прекия смисъл – на свои концерти в различни години публично изгорил три Fender Stratocaster. Музикантът давал следното обяснение за това: „Реших да унищожа китарата си в края на изпълнението като акт на жертвоприношение. Можеш да принесеш в жертва само нещо, което обичаш. А аз обичам китарата си“.
Но разбира се, не запалените китари привлекли вниманието към Хендрикс и неговите „фендери“. Джими бил леворък и отначало не можел да си позволи поръчков Stratocaster, пригоден за свирене с лявата ръка. След това китаристът обърнал китарата с краката нагоре и пренаредил струните. С тази неправилна подредба той впоследствие свирел на китарата така, че трудно може да бъде описано с думи. След като се превърнал в звезда, той вече можел да си позволи ляв «фендер», но по стар навик продължавал да свири на обърната китара. Самият Фендер спокойно се отнасял към тези „безобразия“ – той искал китарите му да са удобни за ползване на хора с различно себеизразяване.
Напрегнатата работа се отразила на Лео – през втората половина на 1950-е здравето му се влошило и той се заразил от стрептококова инфекция. Било му все по-трудно да работи, и през 1965 година той продал фирмата на радио-телевизионната корпорация CBS. Само за $13 милиона, равняващи се на $126 към края на 2023 година. Впрочем това било с $2 млн повече от сумата, която CBS платила една година по-рано за 80% от акциите на култовия бейзболен клуб New York Yankees.
Многообразното наследство и не по-малко интересните наследници
Условията на договора били неизгодни на Фендер. Той нямал право да се меси в производствения процес и новите промени в дизайна на китарите си. Много историци характеризират периода на пребиваването на Fender в собственост на CBS като противоречив. От една страна, корпорацията направила производството на китари масово. От друга – за понижаване на себестойността на продукцията започнали да се използват по-обикновени материали и монтажни схеми, което според експертите се отразило на качеството на масовите модели. Обаче това не се отнасяло за по-скъпите модели, на които свирели звездите. Тъкмо поради това през 1970—1980-те значително се увеличил броят на музикалните асове, свирещи на Fender. Брус Спрингстийн, Марк Нопфлер, Дейвид Гилмор, Ерик Клептън, Кийт Ричардс, Ричи Блекмор, Ингви Малмстийн и много други показаха на света какво може да се направи с китарите на Лео Фендер, ако се вложи нужното старание.
Междувременно здравето на Лео Фендер се подобрило и той пак се захванал със своето – да прави страхотни китари. В началото на 1970-те той взел участие в създаването на компанията Music Man, като през 1975 година станал неин президент.
Компанията произвеждала както обикновени електрически, така и бас-китари. В създаването на един от хитовете на Music Man – баса Sting Ray – Лео участвал лично. Той взел за база предишния си модел Precision Bass и внесъл редица промени, които накарали инструмента да зазвучи по нов начин. Впоследствие именно него избрали гигантите на четирите струни Фли от Red Hot Chili Peppers, Джъстин Чансълър от The Tool, Рекс Браун от Pantera, Джеф Амент от Pearl Jam, Тим Комърфорд от Rage Against The Machine и много други.
Лео Фендер продължил и след Music Man. През 1979 година със старите си компаньони Джордж Фулъртън и Дейл Хаят той основал нова компания – G&L (George & Leo). Тя не само започнала да произвежда китари на базата на класическите модели Fender, но и излязла на пазара на педали за ефекти с китари. През 1985 година корпорацията CBS окончателно затънала с управлението на Fender Electric Instrument Manufacturing Company и я продала на коллектива ѝ и на бившите компаньони на Лео. Новите собственици засилили контрола върху качеството, и за да не се отрази това на стойността, прехвърлили част от производството в Мексико. Fender излязла от кризата, а епохата на грънджа и алтернативния рок през 1990-те ѝ вдъхнала нов живот.
Едни от най-известните музиканти от тази епоха, свирили на Stratocaster, станали Курт Кобейн от Nirvana, Джон Фручанте от Red Hot Chili Peppers, Били Корган от Smashing Pumpkins и виртуозът Том Морело от Rage Against The Machine.
Лео Фендер починал през 1991 година от болестта на Паркинсон на 81-годишна възраст. Той работил във фабриката на G&L до последния си ден. През 1992 година Лео Фендер, който не умеел да свири на китара и не бил съчинил нито един хит, бил включен в Залата на славата на рокендрола. Както се казва на сайта на тази организация, „трудно е да си представим самото съществуване на рокендрола – звука и душата му – без приноса на Кларънс Лео Фендер“.
