От началото на август втори танкер за транспортиране на втечнен природен газ (LNG) е спрял на терминал за износ на горивото в Северна Русия, който е санкциониран от Съединените щати, показват сателитни снимки. Видът и дължината на кораба от около 290 м отговаря на Asya Energy, става ясно от сателитните изображения на Planet Labs PBC – публично търгувана американска компания със седалище в Сан Франциско, чиято основна цел е да снима всеки ден Земята, за да регистрира промени и тенденции на климата на планетата.
Пристигането на танкера следва износа на първия товар от горивото от завода Arctic LNG 2 на 5 август с друг кораб – Pioneer, който също е укрил истинското си местоположение и е собственост на същата базирана в Индия компания. Asya Energy е част от заподозряната като “тъмна флота” от плавателни съдове за втечнен газ, която е набрала Москва, за да продължи да транспортира синьото гориво до желаещите да го супят клиенти, подобно на групата от танкери за превоз на руски суров петрол. Търговците продължават да следят зорко придвижването на Pioneer към Европа, който се бори да започне износа след затегнатите западни санкции.
Вашингтон въведе наказателните мерки през ноември 2023-а, за да предотврати началото на износа от Arctic LNG 2. Заводът започна производството на горивото през миналия декември, но не успява да започне транспортирането му, защото санкциите възпират чуждестранните компании и спряха изпращането на специализирани танкери-ледоразбивачи.
Мениджър на Asya Energy е Ocean Speedstar Solutions, според Equasis – глобалната платформа за данни за корабоплаването. Ocean Speedstar и “Новатек”, който е ръководител на арктическия терминал, не са коментирали информацията за пристигането на какъвто и да било плавателен съд и сателитните изображения не потвърждават, че на него е натоварен втечнен газ.
Въпреки ембаргото на Европейския съюз на руския суров петрол и забраната за покупки на руски природен газ от някои европейски държави, Кремъл успява да устои на санкционната буря и продължава да получава стабилни приходи от експорта на изкопаеми горива. Само през юни Руся е продала петролни продукти, газ и въглища за над 20 млрд. евро или постъпления от по 664 млн. евро на ден, по данни на Центъра за изследвания на енергията и чистия въздух (CREA). Сумата не е чак толкова висока колкото рез 2022-а, но все пак е достатъчна за поддържането на руската военна машина.
Общият размер на бюджетните приходи на Москва от петрол и газ е бил стабилен през цялата 2023-а, а през първите седем месеца на 2024-а е нараснал с 61% на годишна база.
Това не означава, че всичко продължава постарому. Следвоенните газови постъпления на Кремъл са спаднали заради затварянето на газопровода Северен поток и редукцията на газовия внос в ЕС. Но пък експортът на черно злато се оказва доста по-устойчив и в момента носи 60% от приходите на страната от изкопаеми горива, въпреки ценовия таван от 60 щ. долара за барел руски петрол.
За да заобиколи лимита, Русия използва “сенчеста флота”, наброяваща между 435 и 1000 плавателни съда, които не ползват зепедни застрахователни и други услуги. В момента страната прилага подобна тактика и за втечнения природен газ. По информация на “Файненшъл таймс”, свързани с руската държава компании са купили през миналата година “десетки кораби”, които могат да превозват горивото. Което предполага нови ограничения, примерно ценови таван и на изнесения втечнен природен газ.
Естествено, санкциите са навредили сериозно на руската икономика. CREA оценява на 34 млрд. евро загубените приходи от износ на Кремъл за цялата 2023 г. спрямо положението отпреди войната. Това са около 14% от миналогодишните петролни приходи.
На второ място са направените разходи за набирането на сенчестата флота и за пренасочването на доставките извън Европа, оценени на 11 млрд. щ. долара към края на ноември 2023-а.
На трето място, ограничаването на достъпа на Русия до западни технологии и услуги създава допълнителни препятствия. Например, най-големият руски производител на втечнен природен газ “Новатек” се сблъсква с проблеми в изграждането на завода Arctic LNG 2 заради санкциите на Съединените щати.
