Около 40% от най-едрите промишлени инвестиции, обявени през първата година от управлението на президента Джо Байдън за преразглеждане на индустриалната и климатична политика на Съединените щати са били забавени или са в режим на изчакване, показва проучване на “Файненшъл таймс”.
Подписаните от Байдън Закон за редукция на инфлацията (IRA) и Закон за науката са предложили данъчни кредити, заеми и безвъзмездна помощ в размер на 400 млрд. щ. долара, за да тласнат напред развитието на щатския сектор за чисти технологии и на веригите за доставки на полупроводници. Проекти за над 100 млн. щ. долара от общо 84 млрд. долара обаче са били забавени от два месеца до две години или са били спрени за неопределено време, открива “Файненшъл таймс”. Компаниите се оправдават, че влошаващите се пазарни условия, охлаждащото се търсене и липсата на политическа сигурност в изборната година са ги принудили да променят плановете си.
Тези закъснения повдигат въпроси за уверенията на Байдън, че промишлената трансформация може да донесе работни места и икономически ползи на американците, които от десетилетия отклоняват производствената дейност зад граница. Те биха затруднили и стрегията на вицепрезидента Камала Харис да използва резултатите от усилията на администрацията да постигне промишлен ренесанс, за да привлече на своя страна белите якички на вота през ноември.
Журналистите на “Файненшъл таймс” са провели над 100 интервюта с компании, щатски и регионални власти, за да уточнят състоянието на проектите и са проследили корпоративните съобщения за медиите и внесените документи в регулаторните органи. Сред най-големите проекти на изчакване са заводът за слънчеви панели на Enel в Оклахома за 1 млрд. долара, съоръженията за съхранение на батерии на LG Energy Solution за 2.3 млрд. долара и рафинерията за литий на Albemarle в Южна Каролина за 1.3 млрд. долара.
Много закъснения са обявени публично, но други са премълчани. Например, на 40 мин разстояние от бездействащия обект на Albemarle, се намира сградата, в която производителят на полупроводници Pallidus обяви през миналата година, че ще премести централата си от Ню Йорк и ще започне производство като инвестира 443 млн. долара и открие над 400 работни места. Дейността е трябвало да започне през третото тримесечие на 2023-а, но сградата все още не се ползва.
В Бел Еър, щат Канзас, пък Integra Technologies е трябвало да построи завод за полупроводници за 1.8 млрд. долара през миналата година, но засега няма никакъв напредък заради несигурност относно правителственото финансиране. Ако все пак производството започне, то би било “регионална победа” за малкото градче с 8 хил. жители, според официални представители на местната управа.
Байдън подписа Закона за реуциране на инфлацията (IRA) и Закона за чиповете през 2022-а, за да съживи американския Rustbelt (известен навремето като “Стоманен пояс”) и да се конкурира с Китай в създаването на технологии, които трябва да цифровизират и декарбонизират икономиката на Съединените щати. През първата година от програмата са били обявени инвестиции за над 220 млрд. щ. долара в областта на чистите технологии и производството на полупроводници, като множество компании са прехвърлили проекти от други държави, за да се възползват от субсидиите.
Сериозният макроикономически спад в комбинация с китайското свръхпроизводство обаче охладиха търсенето на електрчески коли, а политическата несигурност замрази напредъка. Въпреки че данъчните кредити на IRA са удължени до 2032-а, а Законът за чиповете дава щедри суми на одобрените кандидати, компаниите често не могат да получат финансиране докато не достигнат определени производствени параметри. Разходите им обаче се оказват по-високи от очакваните заради работната сила и продоволствените вериги.
Тайванският производител на полупроводници (Taiwan Semiconductor Manufacturing Company) е забавил с две години началото на производствения процес във втората си лаборатория, която е част от проект за 40 млрд. щ. долара, в Каса гранде, щат Аризона. Неговите доставчици сащо са преработили проектите си: Chang Chung Group ще открие планираната фабрика за 300 млн. долара със закъснение от две години, а заводът на KPCT Advanced Chemicals за 200 млн. долара е в режим на изчакване.
Китай доминира производството на чисти технологии като задоволява над три четвърти от световното търсене на слънчеви панели и батерии и е водещ производител на полупроводници. Няколко компании за слънчеви панели, между които Maxeon, Helrene и Meyer Burger, са забавили изграждането на фабриките си в Съединените щати след колапса на световните цени заради китайските доставки.
Принос има и охлаждането на търсенето на електрически коли от американците. Например, южнокорейската компания за авточасти Samkee е отложила с една-две години включването на допълнителни производствени линии в Алабама. Сходно решение е взела и Lear Corporation, която през декември 2022-а заложи в графика си над 100 млн. долара за призводството на части за електрически автомобили в нов завод, който трябваше да заработи близо до Детройт в началото на тази година, но засега няма никакво движение по разширението.
Някои закъснения са по политически причини. Бавното отпускане на финансиране по Закона за чиповете за проекти за полупроводници и липсата на яснота в наредбите на IRA са поставили на пауза доста проекти. Едн от тях е Nel Hydrogen – производител на устройства за електролиза, която е в режим на изчакване на плановете си за завод за 400 млн. долара в Мичиган заради неясноти в наредбите за данъчните кредити за водород. Anovion, който произвежда части за батерии в Джорджия, пък е забавил с повече от година изграждането на фабриката си за 800 млн. долара заради липса на яснота в регулациите на IRA за електрическите коли.
Потенциалната победа на Доналд Тръмп в предстоящите през ноември президентски избори в САЩ също увеличават несигурността. Въпреки че основната част от свързаните с IRA производствени инвестиции отиват в контролирани от републиканците области, законът не получи одобрението на членовете на партията в Конгреса. А в предизборната си кампания бившият президент на американците обеща да “сложи край” на IRA, ако бъде избран през ноември.
Това е принудило VSK Energy – производител на слънчеви панели, да отмени решението си от 2023-а да инвестира 250 млн. щ. долара и да създаде 900 работни места в Брайтън, щата Колорадо, и вече търси подходящи петна в контролираните от републиканците щати в Средния запад, за да защити проекта си от потенциална администрация на Тръмп. Компанията е забавила и плана си да инвестира 1.25 млрд. щ. долара в завод за части за слънчеви панели.
