Швейцарската национална банка (SNB) – част от навалицата централни банки, провели поредица от парични експерименти през последните години – е почти в задънена улица: с раздут баланс и без безболезнени опции за свиването му. Подобно на колегите си по света, и швейцарските централни банкери увеличиха активите си, за да парират дефлацията, но за разлика от тях, го направиха продавайки свежо създадени електронни пари на валутните пазари и инвестирайки получените средства в глобални акции и облигации.
В исторически план Швейцария от десетилетия има големи излишъци по текущата си сметка. Сегашните са свързани със силната валута на алпийския оазис, поне докато жителите му не ги обърнат в чуждестранни активи. Именно това правеше страната до глобалната финансова криза от 2008-а. Оттогава насам обаче желанието да приберат печалбите си у дома държи швейцарския франк упорито силен, предотвратявайки всякакви опити на инфлацията да надигне глава.
SNB първоначално отговори с орязване на лихвените проценти, а по-късно, през септември 2011-а, въведе валутен под от минимум 1.2 франка за едно евро – решение, налагащо чести, дребномащабни интервенции. Накрая управителният съвет на институцията загуби търпение и на 15 януари 2015-а се отказа от този обменен минимум и едновременно с това намали основната лихва със 75 базови пункта – от 0% до – 0.75 процента. Последва валутен хаос и швейцарската валута поскъпна с почти 40% само в рамките на един ден. А отрицателните лихвени проценти се задържаха през следващите седем години и половина.
Швейцарските централни банкери проведоха поредица от интервенции, продавайки свежо емитирани франкове в опит да предотвратят дефлационното влияние на силната местна парична единица. Които раздуха банковия баланс до 140% от БВП.
В момента много централни банки по света започват да орязват пасивно балансите си като не рефинансират средствата от облигациите на падеж в портфейлите си. Швейцарците обаче нямат такава възможност и могат или да инвестират на загуба или да свиват активно баланса си.
SNB периодично губи пари. През 2022-а когато международните облигации и акции започнаха да се обезценяват, а швейцарският франк да поскъпва, институцията реализира загуба в размер на 17% от БВП. В интерес на истината, банкерите нямаха особен избор да управляват резервите освен чрез едри сделки carry trades, а закриването им означава продажби на чуждестранната валута и покупка на франкове. Резултатът е още по-силна национална валута и дефлационен натиск.
В исторически план, дори по веремето на най-големия инфлационен шок от 70-е години на миналия век насам (след пандемията от КОВИД-19) SNB е успяла да втали портфейла си с по-малко от 25 процента. Базовата инфлация в момента е едва 1.1%, а средносрочната прогноза е за сходни стойности и цялостното ликвидиране на “наднормените средства” би означавало дефлация. Следователно, трябва да се търсят други опции.
Първата е централните банкери да прехвърлят резервите на швейцарските граждани, трансформирайки ги в дивиденти.
Втората, по-широко обсъждана възможност е те да се вкарат в нов държавен фонд. На практика SNB има пасивна инвестиционна политика, но възвръщаемостта е далеч под международните базови индекси. От 2009-а насам банковият портфейл от валутни резерви е имал годишна доходност от едва 0.4% и професионален мениджмънт би могъл да помогне за увеличението й, респективно да вкара повече пари в държавната хазна.
Нито една от двете опции не решава проблемите, които биха възникнали от по-нататъшно бъдещо поскъпване на франка. Орязване на лихвените проценти едва ли би променило кой знае колко картината, а капиталов контрол е немислим. Следователно изборът е между интервенции и абсолютно свободно плаващ валутен курс.
През 2020-а финансовото министерство на Съединените щати определи Швейцария като валутен манипулатор и оказа дипломатически натиск на SNB да се откаже от интервенциите. Което изобщо не спря централните банкери от по-нататъшни пазарни намеси през 2021-а.
През октомври Мартин Шлегел ще смени на банковото кормила сегашния банков председател Томас Йордан. Възобновените през последните седмици пазарни колебания тласнаха франка до нови височини, но официалните данни предполагат, че SNB като цяло отсъства от пазара. И не е ясно дали Шлегел ще позволи на валутните играчи да определят свободно курса на националната парична единица или ще продължи интервенционната стратегия на ментора си. Какъвто и да е подходът, той ще дойде със своите капани.
