Разформироването на Google (“Гугъл”) е сред вариантите, които обмисля Министерството на правосъдието на Съединените щати след знаковото съдебно решение от 5 август, че компанията е използвала ексклузивни сделки, за да монополизира пазара за търсене на данни и информация, твърдят запознати с въпроса лица. Това би бил първият опит на Вашингтон да раздроби фирма за незаконен монопол от неуспешния опит за подобен акт срещу “Майкрософт” преди двайсет години. Има и не чак толкова крайни опции, включително “Гугъл” да бъде принуден да споделя повече данни с конкурентите и мерки, които да му попречат да получи нечестно преимущество в областта на изкуствения интелект, допълват добре информираните източници.
Независимо от бъдещите действия, администрацията на президента Джо Байдън вероятно ще поиска да бъде наложена забрана за сключване на ексклузивните контракти, които са в центъра на делото срещу “Гугъл”. Ако все пак правосъдното ведомство продължи в посока на разформироване на фирмата на “Алфабет”, най-вероятните звена, които ще бъдат отделени, са операционната система “Андроид” и браузъра Chrome. Официалните органи търсят и начини за принудителна продажба на AdWords – платформата, която използва компанията, за да продава текстови реклами.
Дискусиите в министерството на правосъдието са станали по-интензивни след като на 5 август съдия Амит Мехта отсъди във Вашингтон, че “Гугъл” е монополизирал пазара на онлайн търсенето и на рекламите. Ръководството на компанията пък се закани да оспорва решението, но мехта разпореди на двете страни да започнат да обсъждат планове за втората фаза на процеса, която ще включва и предложенията на правителството да възстановят честната конкуренция, включително и вероятни искания за разформироване.
Акциите на “Алфабет” са загубили 2.5% – до 160.11 щ. долара всяка, в часовете след приключването на борсовата сесия, но впоследствие са компенсирали част от спада.
Американският план ще трябва да бъде приет от Мехта, който ще принуди компанията да се съобрази с него. Принудителното раздробяване на “Гугъл” би било най-голямото за щатска компания след “демонтирането” на AT&T през 80-е години на миналия век.
Отделянето на операционната система “Андроид”, която се използва от около 2.5 млрд. устройства по целия свят, е сред опциите за удовлетворяване на ищците и за компенсиране на нечестното предимство, дискутирана най-често от адвокатите на правосъдното ведомство, твърдят запознатите с темата лица. В своето решение съдия Мехта е констатирал, че “Гугъл” е изисквал от производителите на тези устройства да подписват споразумения за получаване на достъп до неговите приложения като Gmail и Google Play Store. В тези договори е било заложено също задълженията търсачката на “Гугъл” и браузърът Chrome да бъдат инсталирани на устройствата по такъв начин, че да не могат да бъдат изтривани и така на практика е бил предотвратен конкурентния достъп на други търсачки.
Решението на съдията от Вашингтон следва присъдата на съдебно жури от Калифорния от декември 2023-а, че компанията е монополизирала разпространието на приложението “Андроид”. Съдията по този иск все още не е решил каква точно компенсация да поиска от нарушителя. Федералната комисия за търговия, която контролира влизането в сила и изпълнението на антитръстовите закони, публикува кратка информация по това дело през седмицата и предупреди, че на ответника не трябва да се разрешава “да бере плодовете от незаконния монопол”.
“Гугъл” е платил 26 млрд. щ. долари на компании, за да направят търсачката му опция по подразбиране на устройвата си и в мрежовите браузъри, като 20 млрд. долара от тях са отишли в “Епъл”.
В решението си Мехта е посочил също, че “Гугъл” е монополизирал рекламите, които се появяват в горната част на страницата на резултатите от търсенето, за да привличат потребителите, известни като “търсене на текстови реклами”. Те се продават чрез Google Ads (до 2018-а AdWords) и предлагат на търговците начин да показват реклами по определени ключови думи, свързани с бизнеса им. Около две трети от общия размер на приходите на компанията идват от такива търсачки на реклами, достигнали над 100 млрд. щ. долара през 2020-а, по официални фирмена информация.
Ако Министерството на правосъдието не поиска от “Гугъл” да продаде AdWords, той може да наложи оперативна съвместимост, която ще позволи тя да работи безпроблемно на други търсачки, споделят добре информираните източници.
Друга опция е “Гугъл” да се откаже или да лицензира данните си за конкуренти като Bing на “майкрософт” или DuckDuckGo. В съдебното решение се посочва, че контрактите на компанията гарантират не само на търсачката му да получава най-много данни за потребителите – 16 пъти повече от най-близкия си конкурен – но и че този поток от информация не позволява на съперниците да подобрят своите резултати от търсенето и да се конкурират ефективно.
Неотдавна Европа въведе наредби, налагащи подобно изискване към “Гугъл” да направи част от данните си достъпни за търсачките на трети страни. Публичната реакция на компанията беше, че споделянето на информация може да заплаши конфиденциалността на потребителите, поради което дава достъп единствено до търсения, достигащи определено ниво.
Изискването монополистът да позволи на конкурентите известен достъп до технологията, е бил сред начините за удовлетворяване на ищците и по други казуси. В първото дело срещу AT&T през 1956-а, от компанията е поискано да предостави освободени от комисионни до патентите си. А в антитръстовия процес срещу “Майкрософт”, в извънсъдебното споразумение е заложено технологичният гигант да осигури безвъзмезден достъп на трети страни до някои от интерфейсите си за програмиране на приложения (APIs).
Изкуственият интелект също не е убягнал от вниманието на Темида. Особено след като компании са се оплакали, че той е правил неудобни предположения от сорта да съветва хората да ядат камъни или да слагат лепило на пицата.