След като по време на обсъждането на промените в Закона за опазване на околната среда депутатът от “Възраждане” Петър Петров поиска заключителната част от дебатите и гласуването да се излъчва директно по БНТ и БНР, бе направена проверка на кворума. Оказа се, че такъв няма. Председателстващата заседанието Росица Кирова даде 10 минути почивка, за да може депутатите да се съберат. След като тя изтече, отново се оказа, че в пленарната зала няма 121 народни представители.
Кирова обяви, че след половин час ще направи трета и, както тя се закани – последна, проверка на кворума. Преди това тя обърна внимание на народните представители, че по тяхно желание е била включена допълнителна точка с изслушването на четирима служебни министри, посветено на проблема с безводието.
“Ако не успеем да се съберем, това изслушване няма да може да се проведе“, предупреди Росица Кирова. Тя подчерта, че то е предвидено за днес – четвъртък (15 август), а за петък в програмата на Народното събрание има други фиксирани точки. Освен това по думите й не се знае дали министрите ще имат възможност да си отделят от времето и за изслушване в петък.
След 30 минутната почивка в залата отново нямаше 121 депутати. Росица Кирова обяви, че ще направи следващата проверка в 16.30 часа. Преди това тя обърна внимание на депутатите, че в залата стоят и ги чакат четиримата министри – на регионалното развитие, на околната среда и водите, на енергетиката и на земеделието и че те са извикани на изслушване по изключително важната точка от дневния ред, засягаща българските граждани – а именно проблемите с водоснабдяването в изключително много населени места.
Росица Кирова се опита да намери решение на проблема с недостатъчния брой депутати в пленарната зала. Тъй като проверката на кворума се прави по искане на “Възраждане” заради гласуване на предложението на техния депутат Петър Петров, а именно – приемането на промяната в Закона за околната среда да бъде излъчвано директно по БНТ и БНР, то Кирова го попита дали ще оттегли искането си за включването на камерите на националната телевизия. Така заседанието ще може да продължи с изслушването на министрите и без кворум.
Петър Петров отказа да оттегли предложението си и така Росица Кирова обяви, че ще има нова проверка на кворума – в 16.30 часа.
При последвалата четвърта проверка на кворума се оказа, че в пленарната зала има 94 депутати. Росица Кирова обяви, че явно интересът на депутатите е другаде. Тя подчерта, че към днешна дата в България има над 300 населени места, в които няма вода. След това поднесе извинение на четиримата служебни министри – на регионалното развитие, на енергетиката, на земеделието и на околната среда, че няма да могат да бъдат изслушани, тъй като й се налага да закрие заседанието поради липса на кворум.
Тя дори не изчете съобщението за парламентарния контрол, което се прави редовно в четвъртък. Причината бе, че Георги Свиленски от “БСП за България” много настояваше да направи процедура и тъй като не приемаше доводите й за липсата на кворум, тя се видя принудена да удари звънеца и да закрие заседанието.
За какво се отнася обсъжданата законодателна промяна в Закона за опазването на околната среда, заради чието приемане Петър Петров от “Възраждане” поиска заключителната част от дебатите и гласуването да се излъчват по БНТ и по БНР?
Промяната в Закона за околната среда, предложена от депутатите от ГЕРБ-СДС – Делян Добрев и Николай Нанков и от Станислав Анастасов от “Движението за права и свободи”, се отнася до делата, заведени срещу обекти с национално значение или обекти със стратегическа важност. За тях депутатите предлагат решенията на първоинстанционния съд да не подлежат на касационно обжалване. В мотивите си към законопроекта депутатите посочват, че и в момента това донякъде е в сила, но се отнася до жалбите, подадени до 1 юли 2024 година. След тази дата жалбите се разглеждат вече на две инстанции.
Вносителите настояват, с цел да не се допуска обекти с национално значение или обекти със стратегическа важност да бъдат забавяни, съдопроизводството да не преминава през две съдебни инстанции, а само през една.
Те подчертават, че предложението им не отменя съдебния контрол, а го ограничава в рамките на една инстанция.
Освен това предложението им не касае широк кръг от случаи, а само тези, свързани с реализацията на обекти, които са определени като обекти с национално значение със закон или с акт на Министерския съвет, или са обекти със стратегическа важност.
Вносителите изрично обръщат внимание в мотивите си към законопроекта, че обстоятелството, че определено производство не преминава през две съдебни инстанции, не води до нарушаване на признати права, на Конституцията, на европейското законодателство и на международни договори, по които България е страна.
Независимо от тази тяхна позиция основната критика по време на обсъждането на законопроекта бе, че с предложената законодателна промяна гражданите ще бъдат лишени от правото си на справедлив съдебен процес.
Надежда Йорданова от “Продължаваме промяната” – “Демократична България” обяви, че е мит, че в България административното съдопроизводство в България е бавно, като даде пример, че по бързина на гледане и прознасяне по такъв тип дела ние се нареждаме на трето място в Европейския съюз. Тя добави, че ако все пак законодателната промяна мине на първо четене, то тя ще поиска между първо и второ четене да има достатъчно време, за да може да внесе нужните поправки. По думите й проектозаконът представлява терминологичен мишмаш по отношение на това както е обект с национално значение и какво е обект със стратегическа важност.
Бранимир Балачев от ГЕРБ-СДС се съгласи, че България е на първите места по скорост на административното съдопроизводство, но че е важен не общият сбор на тези съдебни процедури, а случаите, които са важни за държавата. По думите му по една такова дело минава година, за да се уточнят страните по него, пък какво остава то да започне.
Друга основна тема по време на обсъждането на законопроекта бе свързана с така наречения зелен рекет.
Тома Биков от ГЕРБ-СДС обяви, че зелените организации имат изключително ниска обществена легитимност. Той обърна внимание на противниците на законопроекта – депутатите от ПП-ДБ, че до предишните избори те са имали партньори в лицето на “Зелено движение”. После то се отделило и на миналите избори се явило напълно самостоятелно. По думите на Биков неговите кандидати са получили – 5000 – 6000 гласа. Според него тази спечелена подкрепа сама по себе си говори каква е обществената легитимност на зелените организации.
Той посочи, че не казва, че всички те извършват зелен рекет, но че той съществува и това е очевидно за обществото.
“Ако тези зелени организации бяха толкова популярни, то ние нямаше да дебатираме отпадането на втората инстанция”, посочи Биков.
Станислав Анастасов от ДПС даде пример с магистрала “Струма”, която по думите му е еманация на злоупотребата с право в България.
“Едни и същи хора в различни роли – първо като НПО обжалваха Оценката на въздействие върху околната среда (ОВОС) на Струма пред Бернската конвенция. После същите тези хора, заемайки властови позиции, се опитваха да манипулират експертния процес по ОВОС, за да наложат по кои коридори трябва да минава магистралата. Нещо повече – възползвайки се от дребни пропуски в Процесуалния кодекс с внасянето на такса от 10 лева те успяха да забавят процеса по изграждането на магистралата с почти 6 месеца. И ние много добре знаем какво те са имали предвид“, посочи Анастасов.
“За разлика от частните инвеститори, когато става въпрос за публични институции, няма как разходи за зелени политики да бъдат оправдани и да бъдат разписани”, продължи депутатът от ДПС и допълни: Абсолютно същия проблем имат и чуждестранните инвеститори, които имат много сложна структура на управление, имат бордове, пред които дават финансови отчети и които после се заверяват от международни одитори. И те няма как да се оправдаят, че са дали половин милион за броене на бобърите около соларния им парк. Ние много добре знаем, че това е неоправдан разход и става въпрос за съвсем други практики“, посочи Анастасов.
По повод критиките на Надежда Йорданова, че в проектозакона има много голямо смесване на термините, Анастасов посочи, че е ползвал дефинициите за обект с национално значение и обект със стратегическа важност, записани в Закона за администрацията и в Закона за опазване на околната среда.
Анастасов, както и колегата му от ДПС – Йордан Цонев, настояха да се намери баланса между желанието да се опази околната среда и нормалното развитие на България.
Анастасов даде пример, че 36% от територията на България попада в “Натура 2000” и по това с нас може да се мери само Швейцария с Алпите си. От друга страна ние сме една от държавите с най-слабо развити инфраструктурни мрежи и с най-много неизпълнени критерии за свързаност. Заради тези проблеми ние си забавяме развитието, а това се отразява на качеството ни на живот, посочи Станислав Анастасов.
