Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ излязоха с позиция, в която посочват, че има проблем с ученическите ваканции през новата учебна година. Те са направили анализ на предлаганата продължителност на учебната 2024/25 година и забелязват, че онова, с което са се уговаряли със социалните партньори, не е взето предвид от министерството на образованието.
Така нареченната есенна ваканция е от 1 ден, но незнайно защо са калкулирани и два почивни дни и е обявена 3 дневна почивка, посочват от синдикат „Образование“.
По подобен начин са изчислени коледната и пролетната ваканции.
При коледната ваканция има 5 учебни дни, а са обявени 13, а при пролетната при 4 учебни са обявили 10 дена.
Според синдикат „Образование“ в случая прозира желанието на МОН да покаже, че имат много дни учебно време, което би могло да повиши качеството на българското образование.
„Очевидно тази зависимост е невъзможна, но все още се помнят думите към българските учители от бившия министър Денков и неговия екип, че учителите в България работели най-малко от европейските си колеги„, обясняват синдикалистите. Те посочват, че са анализирали учебното време в ЕС и се оказва, че учебното време в дни на българските ученици е малко над средното. Според тях обаче, ако то непрекъснато се увеличава, качеството на образованието няма да се повиши.
В така предложеното учебно време, ваканциите са символични, но тук прозира една зависимост от желанието на родителите, да няма много ваканции през работни дни. Това е защото българските родителите не искат да приемат образованието като упорит труд на учениците, а си го представят като социална услуга.
Синдикалистите забелязват и че не са отразени глобалните климатични промени и българските ученици и учители осъществяват учебен процес през месец юни в нечовешки условия при 40 градусови температури. Освен това и за външните оценявания в 4 и 10 клас не са предвидени неучебни дни, като те отчитат, че организацията на тези оценявания са огромно предизвикателство.
Освен това от синдикат „Образование“ обръщат внимание на още няколко проблема: важните образователни политики се случват „де факто“ и „де юре“ без учителите, като пример те сочат последната поправка в Закона за предучилищното и училищното образование, която бе предложена от „Възраждане“, а не от Министерския съвет – през образователното министерство.
Политиката „Приоритетно финансиране на образованието“ не е действаща, защото българските общини трудно могат да поемат необходимата финансова отговорност към образователните институции, които са под тяхната шапка, защото нямат нужния ресурс.
„Стотици са финансовите дефицити на училища и детски градини, а недофинансираното образование не предвещава нищо добро“, продължават синдикалистите и припомнят, че в рамките на 4 години бюджетът на МОН трябва да стане 6% от БВП, освен това от 1 януари 2025 г. учителската заплата трябва да стане 150% от средната брутна работна заплата за страната. За да стане това, от синдикат „Образование“ настояват да се премахне доминиращата зависимост от броя на учениците в делегирания бюджет. Според тях така ще спре закриването на училища.
Предупреждават и да се спре източването на бюджетите на образователните институции, чрез институционални държавни или общински трикове, като такса смет, капиталови разходи, измъкнати от парите за образователни дейности на учениците, многобройните актове на „Пожарна безопасност“, РЗИ и др., които по думите на синдикалистите винаги противоречат на нормативите на министерството на образованието.
Според тях последният трик, който е високо постижение в „общинския популизъм“, е ползването на училищните дворове за отдих и релакс от гражданите от квартала, но без за това да се предоставят финансови средства от общините на училищата, за да могат да си поддържат имуществото.
Следващ голям проблем е, че според синдикалистите политиката „Привличане и задържане на млади педагогически специалисти“ е неуспешна, защото 70% от младите кадри не издържат първите три години, тъй като им липсва устойчивост, а освен това не могат да понесат многобройните неучителски задължения като бумащината, както и бруталния натиск от институции и родители.
Според синдикат „Образование“ и политиката „Избор на директори на образователни институции“, е най-спорната за последните 30 години, като според него причината е в това, че всяка политическа партия има апетит да дирижира кои да са бъдещите управленци в образователната система.
