След като преди няколко седмици земеделският производител Радослав Христов алармира в ефира на БНР, че на язовир “Жребчево” няколко пъти през зимните месеци са монтирани измервателни устройства, които след това са изчезвали, а през язовир “Копринка” в месеците, в които в него трябва да се събира вода – от октомври до април – са били изпуснати 80 млн. кубика вода за ВЕЦ-овете под него, при положение, че напълняемостта му е принципно 30%, бившият екоминистър Борислав Сандов реши да вземе отношение по казуса – потвърди, че има проблем, но и отправи призив да се садят повече сухолюбиви култури.
Преди това в ефира на БНР бе припомнена и позицията на настоящия министър на земеделието Георги Тахов, който е категоричен, че държавата е длъжник на земеделските производители откъм създаване на среда за напояванe. Той пояснява и че там, където има осигурена подобна среда, то държавата следва да помогне за намаляване на административната тежест, тъй като по думите му за едно разрешение за достъп до водоползване – било то сонда или река – трябва да се чака пред РИОСВ по година и седем, осем месеца.
Сандов започва първо с разясненията по темата с язовирите. Той обясни, че е грешно да се смята, че на всеки язовир първата му задача е да осигурява питейната вода и напояването, а чак след това да обслужва ВЕЦ-овете. По думите му има язовири, които изобщо нямат системи за напояване, защото не са създадени за тези цели.
От друга страна Борислав Сандов потвърди, че е направил проверка и наистина язовир “Копринка” е бил държан на 30% от полезния си обем през октомври до април, заради което правоохранителните органи трябва да се намесят и да видят какъв е бил случаят.
Сандов обясни и че в България има 52 значими комплексни язовира, които обаче не се стопанисват от министерството на околната среда и водите, а то – екоминистерството – единствено отговаря за водните обеми в тях. Това означава, че министърът на околната среда и водите всеки месец подписва графици за язовирите и за това колко процента от водата да бъде изпусната, като се съобразява със Закона за водите и гарантира, че няма да настъпи водна криза. Така например, когато той е бил министър, през август 2022 г. за напояване са се ползвали 50.7% от общия обем, а две години по-късно – този обем е 38.8 процента. Според Сандов разликата от 12% не може да се обясни само със сушата, но и с лошото управление. По този повод бившият екоминистър припомни, че все още се води дело по случая с източения язовир “Студена”, заради който предшественикът му Нено Димов бе в ареста.
Бившият екоминистър поясни и че язовирите, които са свързани с производство на енергия, като например язовир “Копринка”, са стопанисвани от Националната електрическа компания (НЕК). Сандов подчерта, че основното предназначение на “Копринка” е именно производството на енергия, а не напояването.
Другата част от язовирите, които са с основна цел напояване, се стопанисват от “Напоителни системи” към Министерството на земеделието и храните.
Трета – немалка част от язовирите – са свързани с ВиК операторите и за тях отговаря Министерството на регионалното развитие и благоустройството, към което е и ВиК холдингът.
Има и четвърта група язовири, които са към Министерството на икономиката през Държавната консолидационна компания, обясни Сандов.
Сандов се възпротиви на генерализацията, която прави земеделският производител Радослав Христов и обърна внимание, че всеки може да направи проверка какви са обемите на язовирите, за които отговаря МОСВ, тъй като бюлетините са на страницата на министерството. По думите му към 20 август в 52 язовира наличният обем е 54.7%, което е доста ниско. Към началото на август той е бил 58%, като за сравнение – преди две години на 1 август 2022 г. – този обем е бил 70 процента.
По този повод Сандов предупреди, че климатът се променя много драстично, а България е бедна на водни ресурси. Ето защо той апелира Националната асоциация на зърнопроизводителите, чийто представител е Радослав Христов, да отчете реалностите и най-вече това, че не е разумно да продължаваме да засаждаме култури, изискващи голям обем за напояване, в райони, които са с трайна тенденция на засушаване. Трябва да се мисли за по-друг тип култури, които са по-сухолюбиви, уточни Сандов.
В южна, в централна и в югоизточна България, както и в Тракийската низина ние като цяло трябва да мислим за друг тип култури, като например памук, коноп, лен. Те са традиционни за района, но за тях не се отпускат субсидии, призна Сандов.
Той се съгласи, че имаме проблем с напояването, доколкото инфраструктурата е остаряла и се ползват проблемни методи, заради които още преди водата да стигне до растенията, тя в голяма степен се изпарява. В напоителните канали има големи пробойни и през тях водата изтича много преди да стигне до културите, които трябва да напоява.
Сандов не се съгласи със земеделския министър, че държавата е длъжник на земеделските производители, защото според него те не могат само да очакват, че държавата ще им гарантира вода. Той отново повтори, че заради климатичните промени в южна, в централна и в югоизточна България засушаванията ще стават все по-чести и проблемите с липсата на вода ще стават все по-сериозни. Сандов припомни, че и в момента 5% от населението на България и над 300 населени места са в частичен воден режим.
И положението ще става все по-зле, ако не се вземат мерки, като например да се въведе капковото напояване, а градините да не се поливат с вода от чешмата, а с дъждовна вода, събирана през цялата година.
По отношение на забележката на земеделския министър Георги Тахов, че се чака по година и седем, осем месеца за разрешително за напояване, Сандов обясни, че най-вероятно става въпрос за бавене не от страна на РИОСВ, а от страна на Басейнови дирекции. Той се съгласи, че действително е необходимо облекчаване на някои административни режими, но предупреди, че това не трябва да става за сметка на качеството на оценките.
По отношение на проблема с бавещите се служители на Басейнови дирекции, Сандов обърна внимание, че те са свръхнатоварени. По думите му законът трябва да се промени, тъй като в момента той не позволява разширяване на щата, а реално в Басейновите дирекции през последните пет години работата се е увеличила с 350% процента. Той се съгласи, че решение на проблема трябва да се търси и с дигитализиране на услугите, но предупреди, че при 350% повече преписки трудно може да се продължи със същия щат.
