От Института за пазарна икономика (ИПИ) излязоха с позиция, че до момента държавата и общините не се справят с проблемите на водоснабдяването и те са виновниците за безводието. Те или лошо управляват водните ресурси, или стават част от скандали за корупция.
“Достатъчно е да проследим сагата на половин милиард уж заделен за ремонт на язовири и един милиард в държавния холдинг за водоснабдяване и канализация. Загубите на питейна вода – над 60% средно за страната, а в определени райони и населени места са вероятно почти 100 процента”, отчита Лъчезар Богданов, главен икономист в Института за пазарна икономика.
Той е категоричен, че липсата на вода в чешмата не може да се обясни със засушаването като климатично явление и че подобно обяснение е плоско и е на нивото на оправданията в детската градина „не го счупих аз“.
Богданов пояснява, че няма как с 60-годишни етернитови тръби да не сме обречени на воден режим. Той представя данни колко пари са инвестирани във ВиК инфраструктура в България за период от 15 години- от 2008 г. до 2022 г. и ги сравнява със същите инвестиции в другите страни членки на Европейския съюз. За България сумата е 1 904 500 000 евро.
“Само в Словения и Естония стойността на вложените средства е по-ниска – говорим за страни с 3 до 5 пъти по-малко население и територия. Дори в Литва и Латвия, които са джуджета в сравнение с България, инвестициите са повече, сравнимите Гърция, Словакия и Унгария са инвестирали 3 пъти повече от България, а Чехия – 4 пъти и половина. Разликите с Румъния няма смисъл да коментираме, дори ако отчетем значителната разлика в територия и население, а по-развитите страни в Западна и Северна Европа не включваме изобщо, там дистанцията е огромна, а изоставането – десетилетия”, посочва Богданов.
Той обяснява, че има няколко причини, поради които нито държавата, нито общините искат да инвестират във ВиК инфраструктура. От една страна чакат европейски грант, от друга – изобщо не искат да правят подобни инвестиции, защото това ще доведе до повишаване на цената на водата за потребителите. На трето място Богданов посочва, че имало места, където дружествата практически толерирали кражби и неплащане на сметки, защото не искали да се конфронтират открито с „гратисчиите“.
Като решение от ИПИ предлагат: “Концесиониране на ВиК дейностите, професионален мениджмънт от частни инвеститори, пазарни отношения, базирани на реалистични бизнес планове, нови инвестиции в инфраструктура и поддръжка и коректно ценоообразуване“.
