Докато съседните ни страни вървят напред, ние продължаваме да циклим върху дребнотемия и сме превърнали ходенето на избори в национален спорт. По стара традиция, ще сме последни при номинацията на еврокомисар, нямаме право да претендираме за ресор. За сметка на опасенията, че нечестиви неправителствени организации ще ни превърнат в джендъри.
В държавата няма никакво усещане за спешност по отношение на най-важните точки от дневния ни ред – Шенген, еврозоната, падането на американските визи, членството ни в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), усвояването на средствата по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).
За разлика от нас, северните ни комшии хич не се помайват и потриват. На 18 юли Букурещ стартира кампанията “Да класираме Румъния” – в духа на квалификации за футболен шампионат – целяща попадането в програмата Visa Waiver. И днес – само месец и десет дни по-късно – успехът им вече е факт:
на 15 октомври Белият дом трябва да официално да обяви,
че от 1 януари 2025 г. Румъния е включена в безвизовия режим за пътуване.
“Имаме голяма възможност, валидна само до 30 септември”, каза премиерът Марчел Чолаку и призова всички румънци, които имат или са имали валидни визи B1 или B2 да кандидатстват за подновяването им. Така отказите за молби ще паднат под прага от 3% и може да отпадне и това основание да продължава визовият режим.
Доста от „компетентните“ коментатори в социалните мрежи биха казали, че Съединените щати са благосклонни към Румъния, защото е добър клиент за тяхното оръжие.
Румъния очаква да подпише междуправителствено споразумение с Вашингтон за покупка на изтребители F-35 от последно поколение още тази есен. Министерството на националната отбрана обяви през юли, че през септември планира да купи 32 самолета от американския производител „Локхийд Мартин“ за 6.5 милиарда долара. По този начин
Румъния става седмата европейска държава в НАТО,
която притежава такъв самолет. Другите шест посесртими са Белгия, Нидерландия Норвегия, Великобритания, Италия и Дания.
Важно е да отбележим, че Румъния не прави услуга на САЩ като им купува изтребителите, защото има много желаещи, а „Локхийд Мартин“ произвежда едва около 150 самолета годишно.
България е далеч от тези стандарти, въпреки че сме в очакване да получим нашите F-16. Вероятно цялата ескадрила от 16 самолета ще е готова и боеспособна до 2029-2030 година. Ние, разбира се,
не сме се разбързали кой знае колко с изграждането на инфраструктурата
в авиобазата “Граф Игнатиево”. За сметка на това обаче от години си късаме ризите и си сипем главите с пепел как сме се прецакали с тази сделка и как сме понапълнили бездънната гуша на Чичо Сам за сметка на прогресивно затъващия в мизерия обикновен български народ.
За визите със САЩ също не бързаме. През февруари генералният консул на САЩ в България Майкъл Дж. Гриър заяви, че България отбелязва напредък към отпадането на визите за пътуване в Съединените щати. Правителството било назначило национален координатор на програмата за безвизово пътуване и… дотам. Нищо конкретно от сорта на дата, месец и година.
Никой не ни е виновен, че имаме лош имидж, защото от началото на прехода преди 35 години произвеждаме фалшиви паспорти и продаваме българско гражданство на кого ли не и с какви ли не аргументи. Едва миналата година, след много упреци и заплахи с наказателни процедури от страна на Брюксел,
правителството и парламента отмениха т. нар. „златни паспорти“,
раздавани само срещу инвестиции. Така на практика всеки, които си платеше, можеше да получи български паспорт и да се прероди в гражданин на Европейския съюз. Затова народното събрание реши, че всички чужди граждани, които кандидатстват за българско гражданство, трябва задължително да владеят български език. В същото време обаче бе предвидена възможността за… натурализация на хора, които имат особени заслуги към страната ни.
Така че, вместо да цъкаме с език защо ни се случват или не се случват някои неща, да се погледнем в огледалото, да преосмислим какви ги вършим и да излезем от омагьосания кръг на битовизмите, в който доброволно се въртим вече три десетилетия и половина.
