Официалната власт в лицето на министъра на туризма в служебния кабинет Евтим Милошев тези дни бодро обяви, че това лято е гарантирало може би най-добрият сезон от години насам, но браншовиците далеч не споделят мнението му. Според тях сезонът е бил добър, но много трудно може да бъде наречен супер успешен. По простата причина, че редица от проблемите в сектора продължават да си стоят нерешени.
Милошев не без гордост отчете, че българите пътуват все по-често в страната, особено след COVID-пандемията, тъй като у нас има много интересни места за посещение по отношение на природа, история, култура, храна, вино и други.
Той подчертава, че
летният сезон формира 70% от туризма на страната,
но основният проблем – липсата на работници – продължава да си стои нерешен. Статистиката е безкомпромисна – преди началото на сезона браншът отчиташе нужда от 27 000 души, днес потребностите са… почти същите, плюс-минус 20-30 процента.
Именно липсата на персонал спъва голяма част от развитието на бизнеса. Тази констатация не е от вчера, но десетилетия вече проблемът не може да бъде решен. Опитът с внос на работна ръка от трети страни изглеждаше безалтернативна мярка за България, но
призивите на бранша за облекчаване и ускоряване на административните процедури
все още остават трудно изпълними.
В Народното събрание още през март беше входиран законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в България, чиято цел беше облекчаване на режима за престой и пребиваване на граждани от трети държави. Проектът обхващаше както чужденците с висококвалифицирана трудова заетост, така и граждани за сезонна заетост. В него беше разписана и процедура за предоставяне на право за пребиваване у нас на чужденци „специализанти“. Една от най-важните поправки предвиждаше
краткосрочните 90-дневни работни визи да бъдат подновявани
без да се налага работниците да напускат страната.
Както съобщи министър Милошев още тогава, има и правила, които може да са от национален интерес, но засягат и редица европейски принципи и норми. Например – не може границите да бъдат отворени просто така – безконтролно за всички, които искат да работят в България, раниците, защото на практика…
отваряме легален миграционен канал.
Трябва да бъде отчетена националната сигурност, че сме външна европейска държава и като част от Шенгенското пространство (макар и частично) си имаме строго разписани задължения.
В края на април нормативът беше гласуван, но очевидно това не само успя да реши проблема с кадрите, но създаде нов.
Оказа се, че шумно рекламираният
внос на чуждестранни работници от екзотични дестинации
като Бангладеш, Непал, Индия и Киргизстан, на практика потвърди опасенията от създаването на легален мигрантски канал – хотелиери и работодатели масово сигнализират, че „екдотичните“ им работници често изчезват в посока Западна Европа толкова безследно, че не си поучават заплатите, зарязват си дрехите и багажа, а понякога и българските документи за самоличност.
Заместник-председателят на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация Веселин Налбантов не скри тревогата си от настоящата ситуация. Той съобщи, че само за ден двама работници от Бангладеш, наети за миячи по Черноморието, са изчезнали. Преди няколко дни
са избягали още осем от „екзотичните“ работници,
някои от които били пристигнали едва две-три денонощия по-рано.
Налбантов е на мнение, че нарастващият брой случаи на изчезнали работници предполага наличието на добре организиран канал за нелегално прехвърляне на мигранти към по-богатите западни държави.
Според него тези хора, пристигайки в България като работници, вероятно имат за крайна цел Западна Европа, където правителствата приемат почти всички, които се доберат до техните граници. Без значение имат или няма документи за самоличност.
Налбантов не пропусна да подчертае, че ситуацията е станала още по-тревожна в началото на годината, когато Министерството на туризма на България обяви, че
по отношение на вноса на чуждестранни работници от Третия свят
вече можем да се сравняваме със Западна Европа.
Това, което обаче беше промотирано като успех в осигуряването на работна ръка за местната индустрия, се оказва сериозен риск за увеличаване на нелегалната миграция. Затова Налбантов е категоричен, че е необходимо да се обърне сериозно внимание на ситуацията и
да се разследва евентуалното наличие на организиран канал за нелегална миграция.
Преди дни тези опасения бяха потвърдени и от МВР –
40% от получилите разрешение за работа не остават да работят в България.
Другият проблем, който изправи хотелиерите на нокти този сезон, бяха сериозните цени на електроенергията. Проблем, за който „БАНКЕРЪ“ съобщи преди повече от месец в публикацията си „Цената на електроенергията продължава да държи на нокти българския бизнес“.
Под натиска на бизнеса, решението за компенсации все пак беше взето. Министър Милошев увери хотелиерите, че няма да има проблем за нотификацията от Европейската комисия, а средствата – около 245 млн. лева, вече били налични във Фонда за енергийна сигурност. До този момент обаче реалното изплащане на въпросните компенсации все още не есе е случило.
Според туристическият началник,
имало единомислие за създаването на гаранционен фонд,
който да компенсира крайния потребител в случай на неплатежоспособност на туроператора. Нещо повече – „ресорният“ законопроект вече бил на етап обществено обсъждане.
В същото време, четири туроператорски сдружения обявиха, че точно този проект на Министерството на туризма ще ги изкара на протест.
Обединение „Бъдеще за туризма“, Българската асоциация на туристическите агенции (БАТА), Сдружение „Туризъм“ и новата Българска асоциация за устойчив туризъм (БАУТ) заплашиха, че
на 3 септември вечерта излизат на протест,
защото на 2 септември изтича срокът за предоставяне на становища по предложенията за създаването на Гаранционния фонд. Четирите организации са изпратили своите мнения до ведомството, но уточняват, че дори и върлите защитници на проекта са критично настроени заради липсата на контрол в него.
В бъдещия Гаранционен фонд трябва да правят вноски самите туроператори и той ще покрива евентуалните щети в пълния им обем. Докато сега се работи със застраховки, които не „покриват“ целия риск на пътуващите.
Изискването е на Европейския съюз и е залегнало в Директивата за защита на потребителите при пакетни пътувания с туроператор, който им е продал общо самолетен билет (или друг транспорт), хотелско настаняване и трансфери. В момента България е
единствената държава членка на ЕС, която няма такъв Гаранционен фонд.
Според браншовиците обаче, ако законът бъде приет в този му вид, парламентът „просто“ ще отвори вратата за сивата икономика. Затова те настояват за модела, който са предложили – вноските във фонда да се правят на база сключени договори с крайни клиенти.
С други думи, на туристическия фронт , не всичко е розово.
