През отпускарския август, когато глобалните борсови индекси се изкачиха до почти рекордни височини, Турция разочарова със слабо представяне и сериозни загуби. Причината – комбинацията от високи лихвени проценти и инфлационен натиск подяждат корпоративните печалби. Основният турски борсов индекс Borsa Istanbul 100 (BIST 100) е потънал с 8.2% през този месец, което прави турското тържище най-губещото в света. Чуждестранните инвеститори също са изтеглили доста пари от южната ни съседка като са продали 2.9 млрд. щ. долара през трите месеца до края на 16 август, по данни на Турската централна банка.
Големият въпрос за турските инвеститори е колко дълбок ще е икономическия спад. Базовата лихва е 50%, а инфлацията в страната е сред най-високите на глобуса, което оказва сериозен натиск върху финансовите резултати на местните фирми. Мениджърът на лични състояния от Истанбул Ata Investment очаква турските компании, в които влага средства, да отчетат 28% спад на нетната си печалба през тази година.
„Перспективата за турските акции все още е твърде несигурна“, коментира Бурак Четинчекер – фондов мениджър в Strateji Portfoy. И допълва, че „все още не е ясно каква част от негативните фактори е отчетена в цените“. Според него истинското въздействие на турската парична политика на високи лихви и на икономическата криза ще са по-видни в отчетените фирмени постъпления за третото тримесечие, а до тогава би било трудно да има доверие в пазара.
Скептични са и други инвеститори – Barings Asset Management редуцира позицията си в акции на турски фирми през лятото и отбеляза, че техните цени вече отговарят на връщането към ортодоксалната политика.
Турските парични власти засега се въздържат да обсъждат кога ще започнат да понижават лихвените проценти с мотив, че очакват да се уверят, че цените се успокояват и че спадът на месечната инфлация е устойчив. Дебатът по темата вероятно ще се оживи когато икономиката се охлади.
Междувременно, внезапен и остър срив на турската лира в ранните часове на търговия на 28 август принудиха търговците да се хванат за главите и да се втурнат да ограничават загубите си преди валутата да се върне на по-предсказуеми котировки. Турската парична единица падна с 1.4% до рекордно ниските 34.4898 лири за един щ. долар по време на азиатската сесия, а някоко часа по-късно в 11.24 ч в Истанбул се възстанови до 34.0477 лири за един долар. Турската валута потъна и към японската йена. В 10.23 ч българско време на 29 август котировката беше 34.0820 лири за един щ. долар.
За мнозина валутни анализатори тези движения са мистерия, а за техни колеги – просто ликвиден проблем. Скоростта на обезценяване на турските пари се увеличи през август след закриването на валутни позиции в световен мащаб. Лирата е загубила 2.6% от пазарната си оценка през този месец и е напът да отчете най-слабото си месечно представяне от март насам заради засиленото търсене на чуждестранни валути от местните жители.
Подновеният интерес на турците към щатския долар усложнява битката на Турската централна банка с високата инфлация в страната и поставя нащрек задграничните инвеститори, включително и „Голдмън Сакс груп“, за евентуална ерозия на стойността на активите в лири.
През последните две седмици на юли и първите три на август депозитите на местните фирми и домакинства в чуждестранна валута са се увеличили с 4.1 млрд. щ. долара с преобладаващ дял на компаниите, по сметки на „Барклис“, основани на данни на Турската централна банка и на банковия регулатор. Което, според икономиста на „Барклис“ Еркан Ергюзел, може да се окаже „важна промяна на тренда“.
От началото на март депозитите в чуждестранна валута в турските банки бяха намалели с около 24 млрд. долара заради по-голямото доверие в деноминираните в лири активи и способността на официалните власти да поддържат стабилна местната парична единица. Турската лира се е обезценила с около 13% спрямо долара от началото на 2024-а, което де факто е поскъпване в реално изражение, защото месечните загуби са под инфлационното равнище.
