За поредна година вицепрезидентът Илияна Йотова беше гост на Националния събор на каракачаните в България, който се провежда в местността „Карандила“ над Сливен. Събитието се провежда за 31-ви път.
„Особена енергия има Карандила. Магията й става още по-силна в дните в края на август, когато се оглася от прекрасните каракачански песни и каракачански танци, грее с цветовете на каракачанските носии и традиции. Най-силната част на тази магия сте вие, потомците на каракачаните, хора със силен дух и смели мечти“, посочи Йотова в обръщението си към участниците в събора и гостите от Гърция. Тя отбеляза и активната дейност на Федерацията на културно-просветните дружества на каракачаните в България.
Вицепрезидентът изтъкна, че
каракачаните пазят своята самобитност, защото знаят колко ценна е паметта и я предават на поколенията.
„Когато знаеш цената на историята, можеш да имаш бъдеще“, посочи Йотова.
„България има многовековна история – като кръстопът на Европа от тук са минали много народи и всеки е оставил най-ценното от себе си. Горди сме, че днес България дава възможности на всички етноси да пазят и развиват своята култура. Един народ е по-богат с културата на своите етноси“, заяви вицепрезидентът.
„Тук съм, за да изразя уважението на президентската институция към традициите и богатата култура на каракачаните“, посочи Йотова и поздрави каракачаните от името на президента Румен Радев.
Каракачаните са населявали Балканите от хилядолетия.
Речникът на българския език на БАН дава следното определение за понятието „каракачанин“: “Мъж от малобройно население на Балканския полуостров, говорещо старинен северногръцки диалект и обитаващо през лятото високопланинските пасища в планините Пинд, Шар, Пирин, Рила, Родопите, Стара планина и Средна гора, а зиме – полетата на Тракия и крайморските райони на полуострова.”
Каракачаните са гръцка общност, живееща основно в планините Пинд в Гърция и Източна Стара планина в България.
В миналото са били номади, препитаващи се с отглеждането на овце, добив и продажба на мляко, месо и вълна. По-голямата част от каракачаните имат гръцко национално съзнание. Отличават се със свой бит и култура, която няма аналог.
Говорят каракачански диалект на гръцкия и са източноправославни християни.
Християнските празници, на които се отдава голямо значение, са Гергьовден и Димитровден, които също така предшестват и сезонната миграция през пролетта и ранната зима, съответно. За Гергьовден се коли агне, в чест на светците. Великден е най-важният ритуален период в каракачанския религиозен живот.
Каракачанският фолклор включва песни, танци, поезия и незначителна част дървени декоративни скулптури, също така сложни и богати бродерии, такива каквито украсяват традиционните носии. Главните мотиви, използвани при скулптурите и бродериите, са геометричните фигури и човешките и растителни орнаменти. Каракачаните се характеризират и с използването на народна медицина, което се изразява в употребата на билки, мед, овча кръв или комбинация от тях.
Традиционното облекло на каракачаните се характеризира със самобитност и изразител на материалната им култура, въпреки че е „отворено“ и е заимствало и от други национални облекла. Традиционни материали за ушиването им са вълната и памукът; преобладава черният цвят, поради което най-вероятно носят името каракачани.
