Парламентарната комисия по енергетика заседава извънредно. На нея бяха изслушани заместник-министърът на енергетиката Ива Петрова и заместник-министърът на финансите Мартин Дановски. Те обясниха какво са предприели, след като 50-ото Народно събрание гласува да има компенсации за бизнеса за скъпия ток.
Петрова припомни, че решението от Народното събрание е взето на 26 юли, след което Министерството на енергетиката има ангажимент да приеме програма за компенсиране на разходите на небитовите крайни клиенти за електрическа енергия за периода от 1 юли до 31 декември 2024 година. Тя уточни, че за да стане това, Министерският съвет трябва да получи положително решение от Европейската комисия, че изплащането на компенсациите не е държавна помощ.
Пари за компенсациите има – става въпрос за предвидени 245 млн. лева за периода от 1 юли до 31 декември при компенсация за един мегаватчас в размер на 100 на 100 от разликата между реалната средномесечна борсова цена на базов товар на сегмента ден напред на Българската независима енергийна борса за съответния месец и базова цена от 180 лева за мегаватчас.
Програмата предвижда механизъм за компенсация на небитовите крайни клиенти чрез търговците на електрическа енергия, добави Петрова. По думите й програмата не се прилага за операторите на електропреносната и електроразпределителната мрежа, за които в Закона за енергетиката е регламентиран механизъм за компенсиране на невъзстановяеми разходи.
По този повод обаче председателят на енергийната комисия Делян Добрев й обърна внимание, че не е права. Причината – с решението си Народното събрание не изключва ЕСО – Електроенергийния системен оператор и електроразпределителните дружества. Той дори обърна внимание, че те са включени, за да може да няма проблем при нотификацията. Накратко – когато помощта е за всички, няма нужда да се иска разрешение от ЕК за нерегламентирана държавна помощ.
От думите на Петрова стана ясно, че на 9 август те са подали в деловодната система на ЕК предварително уведомление за програмата за компенсации, но тъй като нямали отговор на 20 август отново алармирали, че въпросът е приоритетен. Така към заявката на енергийното министерство било добавено и писмо от министъра на финансите Людмила Петкова до еврокомисаря по конкуренцията Маргрете Вестагер с молба да го разгледа възможно най-скоро и да му отговори.
Делян Добрев предупреди, че сметките за юли вече са излезли и хората от бизнеса са видели, че те са двойни и тройни.
„Само след няколко дни ще излязат и сметките за август и те ще са още по-високи. За тази вечер един мегаватчас струва между 1700 лева и 1800 лева и това е десет пъти по-скъпо, отколкото е обичайната цена за електроенергия. Ето защо е важно възможно най-скоро да започнете да давате компенсации. Ние, като Народно събрание сме си свършили работата и чакаме вие да приемете програмата. Затова свикахме тази извънредна комисия, за да може, ако има някаква неяснота, да я изчистим„, обясни Делян Добрев.
По време на заседанието на енергийната комисия присъстваха и представители на бизнеса.
Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България предупреди, че спадът в индустрията продължава вече втора година и е на по-ниска база от предишния през 2023 година. Тенденцията и за август и за септември не е благоприятна, продължи Велев, предупреждавайки, че има много насложени проблеми. Той обърна внимание, че макар и продажбите да падат, заплатите административно се качват, а бизнесът в България е дискриминиран като цена на електроенергията. Велев посочи, че в другите държави има механизми за компенсиране.
Той добави, че няма логика в програмата за компенсациите да не бъдат включени мрежовите оператори, сравнявайки ги с БДЖ и трамваите, които возят хора, а те – ток. Той припомни и че от Европейската комисия излезли с позиция, че когато се компенсират всички -това не е държавна помощ. Предупреди, че трябва да се действа бързо, защото забавим ли се, по думите му, ще повторим грешката от 2021 г., когато сме се забавили и сме изтървали инфлацията.
Добри Митрев от Стопанската камара коментира, че няма нищо лошо в държавните помощи и цяла Европа разчита на тях. Той също настоя за ускоряване на процедурите, посочвайки, че отново има ръст в цените на храните заради по-скъпия ток, а това означава – допълнителна инфлация.
Той обърна внимание и че бизнесът – хотелиерите, ресторантьорите и търговците работят след 18 часа, когато токът за бизнеса е най-скъп.
Накрая Митрев изрази надежда екстремните цени на тока да си влязат в нормалното русло, за да не бъде натоварван държавния бюджет, който и без това е с дефицит с притеснителни размери.
