Изборният успех на крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (AзГ) в източногерманските провинции Тюрингия и Саксония (до обединението и двете са в състава на Германската демократична република, т.е. в социалистическия лагер) предизвика силен трус не само в Берлин, а и в цяла Европа. За първи път след Втората световна война структура на крайната десница стана първа сила в германски парламент, макар и регионален.
Заваляха предупреждения от политици от почти целия спектър за последиците, а чешкият премиер Петер Фиала подчерта, че победата на крайната десница не е проблем само за Германия, а и за останалите страни в блока, където радикални политически сили набират все повече скорост.
Крайнодясната партия “Алтернатива за Германия” спечели много места в парламентите на провинциите Тюрингия и Саксония, въпреки „санитарния кордон“, който й бе наложен от всички останали партии. Ужасът на доста политици не е, че крайната десница е спечелила, а че
традиционните партии са твърде немощни и не могат да се обединят,
за да й се противопоставят.
Партиите, които формират федералното правителство на канцлера Олаф Шолц – “Социалдемократическата партия”, “Зелените” и либералите от „Свободни демократи“, претърпяха провал на регионалните избори през уикенда, като последните две дори не минаха 5-процентовата бариера.
Кабинетът на Шолц е непопулярен, а доста германци дори смятат, че е вреден. Причината е, че
трите партии имат много различни идеологии и преследват различни цели,
включително и по ключови въпроси като миграцията, зелените политики, доходите, данъците и сигурността.
Освен това, въпросното правителство носи на гърба си и тежкото наследство на бившия канцлер Ангела Меркел, която отвори Германия за всякакви мигранти. Тя беше член на консервативния “Християндемократически съюз”, който много бързо успя да се отърве от промигратския имидж и да стане първа сила в соцологическите проучвания на национално ниво.
Освен недоверието в правителството,
източногерманците са с по-нисък стандарт от западните си съграждани,
което също напряга ситуацията. Това е и ключова причина избирателите да подкрепят сравнително нови партии, които са открито антисистемни и дори радикални.
В Тюрингия АзГ се ръководи от Бьорн Хьоке, националист, който тази година бе глобен два пъти от местните съдилища за използване на забранени нацистки лозунги в речи пред поддръжници. Бившата комунистка Сара Вагенкнехт пък е защитник на руския президент Владимир Путин и постави
промяна в политиката на Германия спрямо Украйна
като предварително условие за коалиционни преговори.
Успехът на крайната десница, както и силното представяне на крайнолявата партия на Сара Вагенкнехт – “Алианс на Сара Вагенкнехт”, отразява колко поляризиран е политическият пейзаж в Германия и в Европа. В конкретния случай това не е опасно, защото в местните ръководства ще има и други партии, които ще балансират решенията, но е вредно като тенденция.
Факът, че
крайнолявото и крайнодясното са толкова популярни е ясен сигнал,
че съществуващата система се задъхва и вече не решава проблемите на хората по начина, по който очакват. Ако не се обърне сериозно внимание на това, тенденцията ще се задълбочи. Последен пример е, че въпреки призивите на Макрон, извънредните избори във Франция на 7 юли бяха спечелени от набързо сформираният “Нов народен фронт”, в който водеща сила е крайнолявата партия „Непокорна Франция“ на Жан-Люк Меланшон. А крайнодясната „Национален сбор“ на Марин льо Пен остана на трето място. Заради фрагментирания парламент, френският президент не може да състави правителство и страната изпадна в политическа криза.
Доколко е опасен завоят все по-надясно тепърва ще се види, както и дали ще бъдат разчетени правилно стотиците сигнали, че за да се стигне дотук, явно каруцата скърца.
