Работна група с представители на четири министерства – на регионалното развитие и благоустройството, на околната среда и водите, на енергетиката и на икономиката ще разгледа проблемите във водоснабдяването и ще предприеме краткосрочни действия. До края на септември ще обследваме проблемите и ще предложим конкретни мерки, обяви служебният регионален министър Виолета Коритарова по време на изслушването й в парламента на тема – задълбочаването на водната криза в страната.
Служебния министър на земеделието и храните Георги Тахов подчерта, че екипът му си е поставил за задача изграждане на система за напояване в България. Като първа стъпка те вече са стартирали процедурата с цел извършване на пълна инвентаризация на сегашното състояние на поливните площи, които се стопанисват от “Напоителни системи”.
Тахов подчерта, че подобно нещо не е правено от 1999 г., а няма как без една устойчива и модерна система за напояване държавата да осигури необходимите условия българските земеделски стопани да бъдат конкурентни на единния европейски пазар.
Служебният министър на околната среда и водите Петър Димитров обърна внимание, че когато се говори за напоителни и водоснабдителни системи, както и за хидромелиорация – трябва да се знае, че те са обект на национална политика, която изисква изключително добър и мащабен анализ. На следващо място той обърна внимание, че ще са необходими изключително много средства не само за възстановяването на вече неизползваните и изоставени водоизточници, но и за анализ на наличните в момента системи. Димитров добави, че изборът кои водоизточници трябва да се възстановят е предмет на националната ни политика. Той обърна внимание и че усилията на управляващите трябва да се насочат към големия воден запас на река Дунав, който в момента не се използва. Но и затова е необходимо да се приеме национална политика, зад която да застане редовно правителство с предвидим хоризонт, обобщи Димитров.
Заместник-министърът на енергетиката Георги Самандов обяви, че неговото ведомство е предприело краткосрочни мерки, като министерството на енергетиката е предприело консервативна политика по отношение на използването на водните ресурси. Той обяви, че значимите компексни язовири са на 100% технически обезпечени. По отношение на дългосрочните мерки той също повтори заявеното от министър Коритарова, че заедно с колегите от вече споменатите четири министерства – те са сформирали работна група, която ще набележи проблемите, които след това обаче следва да бъдат разрешени от една национална политика.
Независимо че министър Коритарова на няколко пъти обърна внимание на необходимостта от национална политика, когато й бяха задавани конкретни въпроси за проблеми с ВиК-системите в отделни населени места, тя посочваше, че тази инфраструктура е собственост на общината и нейното поддържане е в правомощията на кмета. Той, от своя страна, трябва да подаде съответните проектни предложения до МРРБ и да получи финансиране през инвестиционната програма за общините. Министър Коритарова увери депутатите, че независимо от малкия отдел, който работи в нейното министерство по тази инвестиционна програма, колегите й разглеждат приоритетно подобен тип заявления и съдействат за тях да се сключва споразумение за финансиране с цел изграждането на необходимата инфраструктура.
Освен това тя увери депутатите, че на сайта на МРРБ ще има информация от всички ВиК- оператори, включително и от общинските, за това къде и за колко време ще има режим на водата.
В края на изслушването бившият регионален министър и настоящ депутат от ПП-ДБ Андрей Цеков обърна внимание, че през 2014 г. е приета Национална стратегия за управление на водоснабдяването и канализацията, в която още тогава е отчетето, че от 75 000 км водопроводна мрежа тяхната средна възраст е 36 години, а водозагубата – около 60 процента. За съжаление 10 години по-късно ситуацията не се е променила, отчете Андрей Цеков. Той добави, че стратегиите са нещо добро, но само когато са подплатени със съответното бюджетиране.
Андрей Цеков даде пример с това, че още през 2014 г. държавата е предвидила да инвестира 12 190 млрд. лева в подобряване състоянието на ВиК и хидротехническата инфраструктура, от които около 6 млрд. лева били разчетени да се получат от Европейския съюз, а 6 млрд. лева били записани като собствени инвестиции, от които е било предвидено по-голямата част да дойдат като собствени или заемни средства от ВиК операторите. Тази амбициозна финансова рамка обаче не била изпълнена дори и на 50 процента. Според Андрей Цеков годишните инвестиции във ВиК-инфраструктура и хидромелиорация не надвишават и 300 млн. годишно.
Ето защо той предупреди, че при това състояние на инвестициите България дори няма да може да запази сегашното си състояние на ВиК-инфраструктурата. За да остане същото, ще са необходими около 15 млрд. лева, а за качествено подобрение – около 30 млрд. лева и то в рамките на следващия 10-годишен период.
Именно с липсата на инвестиции Андрей Цеков обясни защо по данни на КЕВР средният брой аварии през 2023 г. е бил 60 000 случая, а средният брой часове с прекъсване на водата през същата година – 108 милиона.
За да се реши проблемът, Цеков настоя на широк политически консенсус след изборите, разписване на ясна национална инвестиционна програма за подобряването на ВиК-инфраструктурата. Той добави и че трябва да се помисли и за промяна на сегашното структуриране на управлението на водните ресурси, тъй като необходимостта от координиране на усилията на сега отговорните 4-5 министерства предполага забавяне на инвестиционния процес.
Не на последно място Андрей Цеков посочи, че ще е необходима и законодателна промяна за структурна реформа във ВиК-сектора, тъй като досегашният опит показва, че функционирането на този сектор на търговски принцип, но със социално поносима цена на водата, не позволява генерирането на достатъчен размер собствени средства, които да бъдат реинвестирани в ремонт и подмяна на инфраструктурата.
