Европейският съд постанови на 10 септември, че победата на “Епъл” в по-долната съдебна инстанция трябва да бъде отменена заради неправилна преценка на съдебния състав, че регулаторите от Брюксел са допуснали грешки в оценките си. Решението засилва авторитета на еврокомисаря по конкуренцията Маргрете Вестагер, чийто мандат в Брюксел изтича след два мандата.
През 2016-а Вестагер предизвика бурно недоволство отвъд Атлантика след като разгледа под лупа данъчните споразумения на “Епъл” в Ирландия. Антитръстовата шефка прецени, че Дъблин е предоставил неправомерно преимущество на американската компания като й е позволил да плаща значително по-ниски данъци от другите бизнес структури в страната, при това в продължение на много години. Тогава тя разпореди на ирландските органи да върнат сумата от 13 млрд. евро, която е блокирана в доверителна (escrow) сметка до окончателното решение на съда.
“Разочаровани сме от днешното решение, защото преди съдът провери фактите и анулира категорично иска”, заяви говорител на “Епъл”.
Въпреки че това е негативен резултат за Ирландия, която твърди, че не е давала никакви данъчни предимства на производителя на iPhone или на други технологични компании, за да се установят в страната, предвид проточилият се с години процес, той едва ли ще окаже особено въздействие върху Дъблин, който е утвърден център за европейските централи на значителен брой големи технологични корпорации.
Главният изпълнителен директор на “Епъл” Тим Кук порица през 2016-а мярката на ЕС в лицето на Вестагер като “изцяло политическа простотия”. Американското финансово ведомство също се включи, заявявайки, че Брюксел влиза в ролята на “наднационална данъчна администрация”, което може да застраши усилията за осъществуване на глобална данъчна реформа. Тогавашният президент Доналд Тръмп пък каза, че Вестагер “мрази Съединените щати”, защото “тя съди всички американски компании”.
Решението за “Епъл” е най-голямата победа на Вестагер в десетилетната й капания за данъчна справедливост, атакуваща също и “Амазон” и призводителя на автомобили “Стелантис”. Аргументът на дамата беше, че избирателните данъчни отстъпки за големите компании са незаконна държавна помощ, която е забранена в ЕС.
В решеното на 10 септември дело са визирани две сделки с ирландското правителство през 1991-а и 2007-а. Тези споразумения са позволили на “Епъл” да осчетоводи неправомерно печалби на “централния си офис”, които “съществуват единствено на хартия”, по оценка на Европейската комисия. Това е довело до огромни редукции на данъчните сметки на компанията. Антитръстовото звено на ЕС е дошло до извода през 2016-а, че отстъпките, които е получил “Епъл”, противоречат на честната конкуренция и се класифицират като незаконна държавна помощ.
Казусът отива във върховния европейски съд след като Вестагер обжалва победата на “Епъл” в по-ниската съдебна инстанция през 2020-а след като съдебен състав от Общия съд откриват, че надзорниците от общността са допуснали известни грешки в преценката си за държавна помощ. Оттогава датчанката понася още няколко данъчни поражения, но не се отказва и намира утеха във факта, че съдиите подкрепят подхода й да използва наредбите за държавна помощ когато атакува нечестни споразумения.
“Епъл” е един от първите американски технологични гиганти, които се установяват в Ирландия заради ниските корпоративни данъчни ставки през 80-е и началото на 90-е години на миналия век, целящи привличането на задгранични инвестиции. Компанията настанява европейската си централа извън град Корк в южната част на страната през 1980-а и в момента има около 6 хил. служители в Ирландия.
От тогава насам обаче много от наличните по онова време данъчни вратички бяха затворени и през 2021-а Дъблин подписа мерките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, включващи глобален минимален данък от 15% за мултинационалните корпорации.