Войната на Русия срещу Украйна затруднява урановите доставки за западните държави от “Казатомпром”- най-големият производител и продавач на уран в света. Главният изпълнителен директор на държавното дружество на Казахстан – Меиржан Юсупов, посочва, че въведените след руската инвазия санкции създават сериозни пречки пред снабдяването на западните клиенти. Азиатската държава произвежда 43% от световния уран – точно колкото е пазарният дял на петролния картел ОПЕК в глобалните петролни доставки.
“За нас е много по-лесно да продаваме по-голямата част или цялата си продукция на азиатските партньори … които могат да усвоят цялото произведено количество, или на партньорите на Север”, коментира Юсупов. Но допълва, че “не иска да поставя всичките яйца в една кошница”.
Регистрираната в Астана компания, в която правителството на Казахастна има 75% дял, иска да поддържа разнообразен клиентски микс, включващ дружества за комунални услуги от Съединените щати и Европа, въпреки че транспортирането на радиоактивния метал през традиционния и по-евтин маршрут през Санкт Петербург вече не е възможно заради риска от санкции.
“Казатомпром”, чийто акции се търгуват в Астана и Лондон, се опитва да създаде алтернативен коридор за доставки през Каспийско море, Азербайджан, Грузия и Черно море при по-високи разходи за превоз. Но потенциалното влияние на Москва над съседа от Централна Азия е източник на все по-сериозни опасения за западните дружества и партньори от бранша.
“Вече се виждат някои промени”, посочва главният изпълнителен директор на урановата компания NexGen Energy, която разработва голям проект за добив на уран в Канада. Той предполага, че все по-голяма част от казахската продукция ще обслужва Русия и Китай. И, “ако това се случи, западните потребители ще трябва да задоволяват нуждите си от западни доставчици”, за което вече има признаци.
Руският атомен монополист “Росатом” има дял в пет от 14-е уранови находища на “Казатомпром” и по силата на тези споразумения получава 20% от добития в азиатската страна радиоактивен метал, твърди Юсупов. Допълнително предизвикателство е фактът, че Русия и Китай са водещи в изграждането на нови атомни централи в световен мащаб.
През 2022-а компанията посочи в забележка в годишния си отчет, че собствеността й върху 49% от гигантското находище Буденовское, което “Казатомпром” разработва, е прехвърлена на други дружества, между които е и поделението на “Росатом” – Uranium One. Липсата на прозрачност по отношене на прехвърлянето предизвиква тревога в мениджърите на урановия гигант, твърдят добре информирани източници. И, вероятно, са допринесли за напускането на дузина висшестоящи мениджъри на “Казатомпром” през последните две години.
Компанията отхвърля внушенията, че оставките са свързани по някакъв начин с продажбата на дела. Юсупов твърди, че въпросната сделка “не буди особени опасения” за участието на “Росатом” заради ниските равнища на взаимна зависимост между двете държави в сравнение с петролния и газовия сектор.
Коментарите на шефа на “Казатомпром” се появяват след като през август корпорацията понижи със 17% производствената си прогноза за 2025-а и отмени ориентировъчните параметри за 2026-а. Фирменото ръководство обоснова промените с недостига на сярна киселине, която е изключително важна за извличането на урана, както и закъснения при изграждането на надземни обекти и инфраструктура.
“Казатомпром” е изпратил 49% от добития от фирматапрез 2023-а уран на азиатския пазар, 32% – на европейския и 19% – на американския.
Кейти Малинсън – партньор в компанията за анализ и управление на бизнес-данни Prism Political Risk Management, твърди, че Казахстан е под засилен натиск от Русия и Китай да ограничи връзките си със западните нации, особено след изтеглянето на американските военни части от Афганистан през 2021 година.
“Това е в дъното на случващото се с урана, където казахите играят ключова роля в глобалната продоволствена верига”, мотивира се Малинсън. Тя допълва, че “Русия е увеличила дела си в казахското ураново производство и Казахстан доставя все по-големи количества метал на китайския пазар … което повдига сериозни въпроси в дългосрочен план колко уран ще се изпраща на западните пазари”.
