Откакто се обяви за победител на юлския президентски вот, президентът на Венецуела Николас Мадуро беше заклеймен от ред правителства по света, залят от многолюдни улични протести и отхвърлен от някои от най-близките си партньори. Поредният проблем на венецуелския лидер е сривът на боливара на неофициалния пазар, чийто курс там е с 20% по-слаб от официалния към щатския долар. Това е най-голямата разлика от 2022-а насам и се дължи на пресъхналия приток на зелени пари, които правителството помпа във финансовата система на страната. Вероятната причина – Мадуро е похарчил голяма част от резервите в хода на предизборната кампания в отчаян опит да съблазни избирателите и да спечели законно.
Разрастващата се криза заплашва да върне цикъла на ударен ръст на инфлацията и обезценяване на националната валута, хвърлил Венецуела в неконтролируем спад когато БВП загуби около 80% през последното десетилетие. Мадуро успя да стабилизира боливара и да запази ценовия ръст през последните две години като въведе строги икономически мерки и постави под контрол печатането на пари, осигурявайки доза облекчение на венецуелците, което сега е в опасност.
Боливарът е надценен в официалния курс и правителството трябва да позволи той да отслабне, смята Хосе Мануел Пуенте – икономист в Института за висше образование по администрация – частно учебно заведение в Каракас.
“Кабинетът реши да закотви валутния курс по политически и електорални причини”, посочва в интервю Пуенте. И допълва, че “дисбалансът ще приключи, както винаги се е случвало във Венецуела – с големи корекции на курса, вероятно с инфлационен шок и икономически спад или рецесия”.
След като Мадуро отхвърли исканията на чуждестранните правителства, на протестиращите и на политическата опозиция за одит на изборните резултати, министрите му вече осъзнават колко несигурно е икономическото положение. В края на август официалните власти обявиха планове за намаляване на изискванията за задължителните резерви на банките като мярка да насърчат кредитирането на умиращия местен кредитен пазар.
Най-слабото място обаче е валутният пазар, на който търсенето на зелени пари надхвърля многократно постното предлагане от централната банка (Banco Central de Venezuela) и съживява паралелния валутен обмен, използван за заобикаляне на недостига и контрола. На тези неофициални пазари човек трябва да плати 43.5 боливара за един щ. долар при официален държавен курс 36.5 боливара за долар.
Достъпът до този официален обмен обаче е мисия невъзможна: местното предлагане на твърда валута е ограничено, защото Banco Central de Venezuela е ограничила продажбите до едва 300 млн. щ. долара през август – една трета от количествата през юли, когато правителството е качило разходите около президентските избори, по оценка на фирмата за финансови анализи от Каракас Ecoanalitica.
По време на предизборната кампания Мадуро е залял столицата с реклами, билбордове и графити и е организирал почти всеки ден различни събития в страната, включвали музикални прояви и представления. Този паричен разгул е принудил централните банкери да продават долари, за да набавят недостигащите боливари, изхарчени от правителството.
Banco Central de Venezuela е в задънена улица, отчасти защото боливарът е надценен от гледна точка на инфлационното равнище. Правителството на Мадуро позволи на валутата да отслабне с едва 0.1% през август, създавайки дисбаланс в страната, където месечната инфлация е 1.4 процента.
“Когато на официалния пазар липсва предлагане, търсенето се прехвърля на паралелния”, коментира шефът на Ecoanalitica – Асдрубал Оливерос. И това, допълва той, “оказва голям натиск на частния сектор, който трябва в отговор да качва доларовите цени, за да компенсира по-малките маржове”.
Високите разходи за издръжка на живота е сериозно бреме за венецуелците, 82% от които живеят в бедност и могат да сложат началото на нова миграционна вълна, която да добави още бежанци към напусналите Венецуела почти 8 млн. души от 2015-а насам. В пика на кризата цените в южноамериканската държава се повишиха със 130,000% годишно.
Засега Мадуро продължава да следва линията на лидерите автократи преди него. През уикенда опозиционният кандидат за президент, който се изправи срещу него – Едмундо Гонсалес, избяга от страната заради заплахата от арест. Мадуро твърди, че е спечелил юлския вот с 52% от подадените гласове, докато опозицията заяви, че има доказателства, показващи победа за Гонсалес.
В условията на очертаващия се катаклизъм, бизнесът на Венецуела се нуждае от по-евтин боливар, за да се конкурира по-успешно с вноса, убеден е шефът на най-голямата бизнес асоциация на страната Fedecamaras. Представители на бизнеса вече са поискали от правителството да позволи на местната валута да отслабне, за да може националната индустрия да си поеме въздух.
