След бурни дебати, продължили повече от два часа, парламентът отхвърли предложението на БСП осигурени родители 24 месеца преди раждането на детето да получат финансова помощ за второ и трето дете, която да не бъде по-малка от 7-кратния размер на минималната работна заплата за съответната година за всяко дете. Според вносителите за мярката ще са необходими над 50 млн. лева.
“За” мярката, насочена към насърчаване на раждаемостта и решаване на демографската криза, гласуваха вносителите на законопроекта от “БСП за България” – 11 депутати, 35 народни представители от “Възраждане”, 13 – от “Има такъв народ”, един от ГЕРБ-СДС и петима, нечленуващи в парламентарни групи.
“Против” не се осмели да гласува никой, но “Въздържал се” бяха общо 84 депутати – 51 от ГЕРБ-СДС, 28 от “Продължаваме промяната” – “Демократична България”, 4-ма от ДПС и един от “Има такъв народ”.
По време на дебатите Костадин Костадинов от “Възраждане” яростно защитаваше законопроекта, в качеството си на председател на парламентарната комисия по демографската политика, децата и семейството. Той влезе в спор с народни представители от “Продължаваме промяната” – “Демократична България”. Венеция Ангова от ПП-ДБ трябваше да му обясни, че от нейната политическа сила са предприели конкретни стъпки за насърчаване на раждаемостта – направили са детските градини безплатни, намалили са данъчната тежест върху младите семейства, подкрепили са мярката на партньорите си от БСП в кабинета “Петков” за увеличаване на майчинските и за безплатните учебници.
Ангова обърна внимание, че спрямо 2023 г. тези помощи, които и сега се предоставят, но не в седемкратен размер, за 2024 г. са се увеличили с 11 млн. лева. Тя подчерта, че става въпрос за огромен скок в помощта – от 900 лева на 9000 лева и неясен срок откога мярката ще влезе в сила.
Елисавета Белобрадова от ПП-ДБ припомни на Костадин Костадинов, че по време на заседанията на парламентарната им комисия експерти им обяснили, че раждаемостта в България е над средната в Европа и че финансовото стимулиране на семействата за второ и трето дете не е работеща мярка. Тя подчерта, че основният проблем за демографската криза са гражданите, напуснали страната, които са общо 1 300 000 за последните 30 години. Белобрадова обясни, че, за да се реши проблемът е необходим комплекс от мерки и посочи, че е направено задълбочено проучване какво е накарало българските граждани да заминат в чужбина.
Костадинов й отговори, че раждаемостта в Европа е катастрофално ниска, при нас е малко над нея и то миналата година е имало ръст от няколко стотин повече родени деца поради единствената причина, че повече деца, родени извън България, били регистрирани с ЕГН у нас.
Той не се съгласи, че финансовите стимули не увеличават раждаемостта и даде примери с Унгария, с Гърция – в периода от 1985 г. до 1999 г., с Ирландия – след 1975 г. и след края на управлението на Едуард де Валера и с Русия – след 2001 година. Призна, че тези помощи сами по себе си няма да решат проблема, но това далеч не означава, че те не помагат.
Явор Божанков от ПП-ДБ реагира на примера с Унгария, посочвайки, че тази страна не би трябвало да е еталон за подражание, тъй като през последните десетина години често е пред фалит.
Тошко Йорданов от “Има такъв народ” първо отбеляза, че като дясна партия са против раздаването на пари на калпак без анализ, но после призова съпартийците си да подкрепят законопроекта с уговорката, че ще се опитат да го прецизират между двете четения. Той посочи, че всички в пленарната зала са наясно, че проблемът с демографската криза няма да се реши само с финансовите стимули за второ и трето дете. След това добави, че не е съгласен с тезата на депутати от ПП-ДБ, че причината за ниската раждаемост са ниските доходи, посочвайки, че тъкмо “левичарските” бюджети на Асен Василев ги били обезсмислили.
Корнелия Нинова от “БСП за България”, която по времето на кабинета “Петков” бе икономически министър, излезе на трибуната и защити провежданите политики от Асен Василев с думите:
“Много е популярна тезата – социалистите харчат пари на калпак, а десните икономисти казват, че това е неправилно и че трябва тези пари да се инвестират в други сфери, за да се развива икономиката и Брутния вътрешен продукт. В същото време според данните на БНБ, на Националния статистически институт и на Института за пазарна икономика за първото 6-месечие на 2024 г. промишленото производство в България е спаднало спрямо същия период през 2023 г. с 6.8%, износът на България за същия период е спаднал с 6.3%, а чуждестранните инвестиции за шестте месеца на 2024 г. спрямо предходната са намалели с 80 процента.”
Нинова уточни, че това са трите стълба, на които се държи икономиката на една държава и те и трите вървят надолу. Единственият показател, който в момента гарантира растежа на българската икономика от 2% е потреблението, което Нинова нарече “четвъртият крак на икономиката” и което се е увеличило с 2.8 процента. Именно потреблението в момента спасява българската икономика и БВП, обясни Нинова на Тошко Йорданов, добавяйки, че времето е показало, че тяхната политика по доходите е била правилна.
Йорданов не се съгласи със защитната теза на Нинова, обвинявайки отново политиките на Асен Василев за това, че по трите посочени стълба вървим надолу. Наложи се тя пак да му обяснява, че нейната основна теза била да не критикува социалните разходи като грешка, защото в момента те се оказват спасителния пояс за българската икономика. Тя подчерта, че другите три показателя не са влошени заради повишаване на доходите и на социалните разходи. По думите й задълбоченият анализ на няколко института показват, че износът на България е паднал, тъй като основният ни търговски партньор – Германия – е в рецесия. Освен това в Европа се затварят големи компании, на които български фирми са поддоставчици, а инвестициите у нас намаляват, защото чуждите компании са отблъснати от политическата нестабилност и от недоверието в съдебната система. Нинова даде всички тези обяснения, за да може да убеди Тошко Йорданов, че социалните плащания не пречат на развитието, а напротив.
В крайна сметка мнозинството от депутатите не бяха убедени от думите й не подкрепиха малката стъпка в посока решаването на демографската криза. Дори при гласуването не се видя Явор Божанков да е подкрепил законопроекта, въпреки че бившите му колеги от “БСП за България” му припомниха, че именно той, когато е бил част от групата им, е бил един от вносителите му в предишно Народно събрание.
