На две четения в един ден със 139 гласа „За“, нито един против и три гласа „Въздържал се“ (депутатите, нечленуващи в парламентарни групи) парламентът ратифицира административно споразумение между съвместното предприятие „Интегрални схеми“ на ЕС и българското министерство на иновациите и растежа.
В мотивите към законопроекта, който е внесен от Министерския съвет, е посочено, че недостигът на полупроводници в последно време в световен мащаб е довел до затварянето на заводи в редица сектори – от автомобилостроенето до производството на медицинско оборудване.
Това показа изключителната глобална зависимост на веригата за създаване на стойност в областта на полупроводниците от много ограничен брой участници в сложен геополитически контекст. Демонстрира и колко важни са полупроводниците за цялата европейска промишленост и общество и в частност – за България, която има изграден професионален капацитет в сферата.
Европейските институционализирани партньорства са нов инструмент на Европейската комисия за утвърждаване на публично-частното партньорство като ключов момент при решаване на социално значими предизвикателства пред Европа и света.
С Регламент (ЕС) 2021/2085, който се отнася до създаването на съвместните предприятия (европейски институционализирани партньорства) в рамките на Програмата „Хоризонт Европа“ са определени 9 ключови сектора за партньорство:
• Кръгова биотехнологична Европа;
• Чисто въздухоплаване;
• Чист водород;
• Европейски железопътен транспорт;
• Глобално здравеопазване EDCTP3;
• Инициатива за иновативно здравеопазване;
• Ключови цифрови технологии;
• Изследване на УВД в единното европейско небе;
• Интелигентни мрежи и услуги.
Основната задача на съвместното предприятие е да затвърди водещата роля на Европа в областта на технологиите чрез улесняване на трансфера на знания от лабораторията към фабриката и чрез насърчаване на индустриализацията на иновативни технологии от европейските предприятия.
Финансовият ресурс от Европа е 3.3 млрд. евро от ЕС, които ще бъдат допълнени с частно финансиране и от участващите държави членки.
Инвестициите ще подкрепят дейности като: създаването на модерни пилотни производствени линии за ускоряване на иновациите и технологичното развитие, създаване на нов тип центрове за компетентност; разработването на платформа за проектиране, базирана на облачни технологии, създаването на центрове за компетентност; разработването на квантови чипове, както и създаването на Фонд за чипове, който да улесни достъпа до дългово финансиране и собствен капитал.
Вносителите припомнят, че България има отдавнашни традиции в областта на микроелектрониката – силна научна база и иновативни предприятия. Освен това България има и потенциал да развие европейски хъб за таланти в областта на микроелектрониката и полупроводниковите технологии и по този начин да се утвърди като инвестиционна дестинация в областта на интегралните схеми.
Участието на България в инициативите по Европейския законодателен акт за интегралните схеми (EU Chips Act) посредством Съвместното предприятие „Интегрални схеми“ ще засили конкурентоспособността и устойчивостта на страната ни в областта на полупроводниковите технологии и постижения и ще спомогне за осъществяването на двойния цифров и зелен преход.
За периода 2024-2026 г. националното финансиране може да бъде предоставено чрез прилагане на т.нар. синергичен подход и да се осигури чрез Програмата за научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация (ПНИИДИТ). По-специално за 2024 г. финансирането би могло да бъде в размер на 1 млн. евро.
За участието ни в програмата след 2026 г. ще бъдат предвидени средства по бюджета на Министерството на иновациите и растежа.
