Парламентарната комисия по околната среда и води изслуша на заседанието си днес (12 септември) служебният екоминистър Петър Димитров.
В отговор на въпроси на депутати той посочи, че българската наука, базирана на хидрологията и на хидравличните съоръжения, е с остаряла методика, т.е. наново трябва да се обследват всички дерета и инфраструктурата, защото сегашните измервания са съобразени с данни от 70-те години.
Той поясни, че вече не са актуални максималните водни количества за определяне на запаса на съоръженията – общо 52 язовира, за които отговаря Министерството на околната среда и водите.
Министърът поясни, че са предприели
мерки по сгъстяване на хидрометричната мрежа.
Направили са и много сериозна програма – остойностена с времеви план график и с отговорни институции – за да осъвременят методиката за измерване на хидравличните съоръжения.
Тази програма още през 2023 г. – в изпълнение на заповед на премиера Николай Денков – е била внесена в Министерския съвет, но самият министър Димитров не е забелязал някаква активност около изпълнението й. Ето защо той е запознал премиера Димитър Главчев със случая и се очаква въпросът да бъде задвижен така, че най-после да бъде решен проблемът с нашата неадекватност към условията, в които живеем – и на инфраструктурно, и на научно ниво.
По отношение на наводненията министърът поясни, че
проблемите могат да се решат от органите на местната власт.
Той разказа как при подобни случаи кметът праща булдозер, за да “бутне” малко пръст, защото земеделците са унищожили отводнителните канали с тежката си земеделска техника.
Освен това му направило впечатление, че земеделските производители продължават си орат по наклона, което е абсолютно недопустимо.
Министърът бе категоричен, че за справянето с наводненията не са нужни милиони, а няколко десетки хиляди лева на година, които да се отпуснат от кмета на общината. Той поясни, че става въпрос за елементарни дейности, които не се вършат. Даде пример как резултатите от проверките за проводимост – т.е. за запушени отводнителни канали, затлачени корита, запушени дерета, които той като като министър възлага на “Басейнови дирекции”, са плашещи. Проблемите с проводимостта са категоризирани в три степени – оказва се, че
65% от тези случаите са опасни за живота и собствеността на хората.
На въпрос на депутата Иван Белчев от “Продължаваме промяната” – “Демократична България” във връзка с изискване на Европейската комисия, че до 2029 г. трябва да обработваме разделно най-малко 90% от всичките пластмасови бутилки и съдове, министър Петър Димитров поясни, че има сформирана работна група, която редовно се среща и обсъжда необходимите законодателни промени.
На питането на Белчев на какъв модел депозитна мрежа са се спрели от екоминистерството, Димитров отговори, че тя ще бъде с един оператор, но не даде повече подробности какви ще са му функциите. Поясни, че е имало две обществени поръчки, които са били насочени именно към това да се подготвим да отговорим на изискването на Европейската комисия. По първата е изработен анализ на практиките в другите държави членки на ЕС, а по втората се прави изследване
какви опаковки се изхвърлят и какъв е генезисът им.
Министърът обясни, че принципът, по който се работи, е когато човек отиде и си купи стока в пластмасова бутилка, той да плати определена сума за амбалажа и като го върне – да си получи тази сума обратно.
На въпрос за бавната работа на “Басейнова дирекция” по отношение на издаването на разрешителни за водовземане от повърхностен воден обект – язовир, министърът обясни, че това е дълга процедура, при която кметът трябва да представи документи и ако такива няма, разрешителното няма как да излезе бързо. Той добави, че бившият министър – Юлиян Попов – им поставил за цел да се забързат, имайки предвид, че за земеделските стопани преписките се гледат в двойно по-кратък срок, което означава, че по-бързата скорост на действие е абсолютно възможна.
