Девет европейски държави са протестирали на 13 септември срещу плановете на Международния валутен фонд (МВФ) да поднови мисиите си в Русия. Мотивът – възстановяването на диалога с държава, която е нахлула в друга, ще подрони авторитета на институцията.
След пълномащабната инвазия на руските войски в Украйна през февруари 2022-а, МВФ спря годишните консултации с Москва, които кредиторът от последна инстанция провежда с всичките си членове. На 2 септември обаче изпълнителният директор от руска страна във Фонда – Алексей Можин, е споделил с “Ройтерс”, че институцията ще възобнови онлайн контактите на 16 септември, след което делегация на МВФ ще посети Москва за срещи с руски официални представители до 1 октомври.
“Бихме искали да изразим силното си недоволство от плановете на МВФ”, написали финансовите министри от Литва, Латвия, Естония, Финландия, Швеция, Исландия, Дания, Норвегия и Полша в писмо до управляващия директор Кристалина Георгиева, което видели репортери на “Ройтерс”. Георгиева присъства на срещата на финансовите министри и централни банкери от Европейския съюз в Будапеща на 13 септември и те смятали да я попитат директно за плановете на МВФ.
“Какви препоръки иска да направи Фонда на Русия в края на консултациите? Как по-добре да управлява военновременната си икономика?”, коментира високопоставен представител на еврозоната.
В писмото се посочвало, че като страна агресор Русия не трябва да се възползва от съветите на МВФ и се отбелязва, че ако кредиторът осъществи плановете си, това ще намали желанието на страните донори да подкрепят Украйна чрез инициативите му заради подкопаното доверие в него.
“Донорите могат да изберат други институции като Световната банка или Европейската банка за възстановяване и развитие”, допълнил висшестоящият представител на блока.
В документа се казвало също, че всички данни, предоставени от Кремъл на мисията на Фонда, могат да са подправени, за да докажат, че руското стопанство е в добра форма и се противопоставя успешно на санкциите, което би направило оценките на експертите неверни. Освен това Москва може да използва посещението за целите на собствената си пропаганда и да навреди на репутацията на МВФ.
“Заради това призоваваме Фонда да не възстановява сътрудничеството с Русия и да продължи да следва целите и принципите на Хартата на ООН”, посочвали деветте държави. И допълвали, че “настояват всички международни финансови институции, включително и МВФ и мениджърите му, да продължат да се въздържат от дейности, включващи държави агресори и да не възстановяват диалога докато Русия продължи войната срещу Украйна”.
МВФ обяви на 12 септември, че планираната визита в Москва е в съответствие с редовните й задължения, както и с тези на Русия като страна членка. Последната годишна мисия на институцията в руската държава е била през ноември 2019-а, преди началото на пандемията от КОВИД-19, а след нахлуването в Украйна посещения не е имало. МВФ потвърди виртуалните дискусии с руските оторизирани органи на 16 септември, последвани от физическа среща на 1 октомври. Добре информиран източник е казал, че кредиторът се е опитал да убеди Кремъл срещите да се провеждат в трета страна.
Финансовият министър на Съединените щати Дганет Йелън е казала в интервю през миналата седмица, че не е против годишната проверка, но не е съгласна с каквато и да било финансова помощ за Москва от МВФ. Русия не е ползвала пари от Фонда от 2000 година.
Много западни държави поискаха Русия да бъде изключена от МВФ след украинската инвазия, но това се оказа трудна задача заради несъгласието на други страни с големи квоти с право на глас като Китай и Индия.
Последните събития се случват малко след като Ксения Юдаева – бивш първи заместник председател на “Банк России” – е определена от Москва за представител на руската страна в Борда на директорите на Фонда. Тя ще замени Алексей Можин, който заема тази позиция от 90-е години на ХХ век.
