Европейските правителства са се разделили с дялове за общо 16 млрд. евро в спасени с държавни пари банки през последните 12 месеца в изпълнение на амбицията им да сложат черта под дългогодишните поражения от последната глобална финансова криза. Според анализ на “Файненшъл таймс” на официално представените корпоративни документи и изявления на регулаторните органи, продажбите на банкови книжа са скочили през последната година, защото управляващите са се възползвали от увеличението на пазарните котировки, стимулирани от по-високите лихвени проценти. Въпреки това, европейските държави са върнали само малка част от парите на данъкоплатците, наляти в националните кредитори преди 15 години, за да ги предпазят от фалит.
Още продажби се очертават през идните месеци когато гръцкият и италианският кабинет се подготвят да върнат големите си, спасени от колапс банки на частния сектор до края на тази година. Великобритания и Ирландия пък могат да ликвидират дяловете си през 2025-а.
Продажбите създават възможности за кредитните институции да планират поглъщания на конкуренти. През тази седмица финансовият свят обсъждаше напоително покупката на 4.5-процентния дял на германския кабинет в “Комерцбанк” от италианската “Уникредит” за 702 млн. евро, което качва на 9% акционерното участие на италианците. Главният изпълнителен директор на “Уникредит” – Андреа Орсел, коментира, че увеличението на собствеността може да доведе до оферта за придобиване на целия германски кредитор – сходен на подхода към гръцката “Алфа банк” през 2023-а, в която италианците купиха държавните 9% за 293 млн. евро.
Гръцката държава, която инжектира 50 млрд. евро в четирите си най-големи банкови институции, за да ги подкрепи по време на продължилата с години дългова криза, си е върнала над 1.7 млрд. евро през 2023-а от продажби на книжа на “Алфа банк”, “Юробанк” и “Пиреос банк”. Атина е продала и книжа за 1 млрд. евро на “Нешънъл банк” и се очаква да ликвидира и останалия 18-процентен дял в нея през идните седмици.
Най-едрият продавач през последните 12 месеца е било британското министерство на финансите, което се е разделило с акции за 5.5 млрд. паунда в “НатУест” и е редуцирало дела си в нея от 38.5% на малко под 18% от декември 2023 насам. Правителството на Обединеното кралство инжектира 45.5 млрд. паунда в кредитора – познат навремето като “Роял банк ъф Скотланд” – и придоби 84% дял в него при две спасителни акции през 2008-а и 2009-а. От тогава Лондон орязва постепенно придобитите книжа и получава дивиденти. Оставащите 18% се оценяват на около 5 млрд. паунда.
Другите държави също не бездействат и редуцират придобитите дялови участия.
Правителството на Нидерлания продаде през миналата седмица акции за 1.2 млрд. евро в “АБН АМРО”, но продължава да държи 40.5% от банката, за чието спасение похарчи 22 млрд. евро през 2008 година.
В хазната на ирландския кабинет савлезли 2.6 млрд. евро през последните 12 месеца от намаляването на дела в члена на “Голямата ирландска банкова четворка” – “Алайд Айриш банкс” (в която инжектира 21 млрд. евро пари на данъкоплатците) от 46 на 22 процента.
Италианското министерство на финансите пък е получило 1.6 млрд. евро и вече има само 27% участие в най-старата банка на света “Монте дей Паски ди Сиена” (от 64% преди ноември 2023-а), като може да ликвидира и тях до края на годината. Което ще сложи край на най-дългата сапунена опера на италианските финанси.
Първата спасителна операция за многострадалната банка е през 2009-а след като трупащите се заеми и несполучливите сделки с деривативи я доведоха почти до колапс. Последва продължило повече от десетилетие болезнено преструктуриране и още държавни инжекции. А след 13-годишно въздържание ръководството на кредитора обяви официално на 7 февруари, че ще раздаде на инвеститорите 315 млн. евро от миналогодишната си печалба, благодарение на по-високите приходи от кредитиране и комисионни, докато оперативните разходи и провизиите за лоши заеми са намалели.
Печалбите на банките се качиха ударно през последните три години благодарение на растящите лихвени проценти. Банковият индекс Euro Stoxx Banks е увеличил с почти 30% пазарната си оценка през последните 12 месеца. Анализатори прогнозират, че макар и Европейската централна банка да е започнала да редуцира лихвите, банковите акции ще продължат да поскъпват, защото са прекалено евтини.
