Неслучайно се смята, че дипломацията е висше изкуство. Добрите дипломати постигат стратегическо предимство или взаимноизгодно решение с колеги от други държави чрез изразяването на позиция по неконфронтационен, учтив и уважителен начин. Този прост факт е напълно неизвестен на политиците в Скопие, които от няколко години се чудят какво да измислят, за да се стигне до конфликт с България. Сега са се хванали като удавник за сламка за липсващото македонско знаме на срещата на техния президент Гордана Силяновска- Давкова с Румен Радев, която се проведе в петък (13 септември) в София.
Силяновска-Давкова посети българската столица, за да присъства на спектакъла “Набуко” от Джузепе Верди на Национална опера и балет на Република Северна Македония, който беше представен в Софийската опера. От нашето президентство обясниха, че посещението е било неофициално, т.е. не държавно или работно, и затова протоколът не изисква поставяне на македонския флаг.
Както обаче знаем, че когато човек търси скандал, винаги си намира повод, така и Скопие нави пружината до скъсване. Македонският вицепремиер и министър на транспорта Александър Николоски, смятан за дясна ръка на премиера Християн Мицкоски, обяви в сряда, че
българите и македонците нямат обща история, нито общи корени.
Освен това българите са мизерни, а българският президент не е цивилизован домакин.
“Очевидно домакинът не е цивилизован. Ако искат, нека ми пратят протестна нота. Не са достойни, нямат уважение. По-мизерни от тях са само онези слуги у нас, които се подписаха, че македонският и българският народ имат обща история, каквато нямат. Онези, които с подписа си се съгласиха, че македонският език е диалект на българския и че никога няма да влезем в Европейския съюз, ако не признаем, че сме българи и имаме български корени”, заяви вицепремиерът пред македонските медии.
Като говорим за цивилизованост, не може да не забележим, че
Николоски е много далеч от това определение.
Освен, че е недипломатичен, подобен език е недопустим за политик. Обикновено така си говорят хората в кръчмата на по две ракии или на домашно събиране с комшиите. Ако политиците в Скопие са толкова обидени, има цивилизовани начини да им го покажат.
В този ред на мисли, като от протокола на президента знаят кой стои насреща, можеха да сложат едно знаме и да избегнем цялата тази помия. Но явно и те не са помислили. Не е ясно обаче, ако бяха сложили, дали
съседите ни нямаше да се заядат за нещо друго,
например – за неприятелската атмосфера.
От Външно министерство изпратиха позиция в четвъртък, в която казват, че във връзка с поредните обидни квалификации към България и българския народ „категорично отказваме да влизаме в подобен неевропейски и несъвместим с доброто възпитание тон“.
„Нашите партньори са уведомени за непредизвиканите провокации, целящи включително разрушаване на диалога“, казват от министерството.
Така ще бъде най-добре. Нека оставим хората на Мицкоски да се говорят, а диалогът с тях, ако може, да го води Брюксел. И да му мисли Урсула фон дер Лайен как ще посреща македонците, когато й тръгнат на посещения в столицата на ЕС.
