Barclays (“Барклис”) и Bank of America (“Банк ъф Америка”) са помагали без излишен шум на шефа на UniCredit (“Уникредит”) Андреа Орсел да натрупва постепенно дял в германската Commerzbank (“Комерцбанк”) – акция, разтърсила европейските финанси и предизвикала недоволството на германското правителство. Добре информирани източници твърдят, че “Барклис” е уредила деривативи, свързани с “Комерцбанк”, на италианския кредитор в седмиците преди Берлин да пусне за продажба част от акциите си. Впоследствие и британската банка и “Банк ъф Америка” са помогнали на Орсел да увеличи дела на “Уникредит” в германския конкурент до обявеното от италианците на 23 септември равнище от около 21 процента.
От началото на събитията (след първата покупка на Орсел на 11 септември) германското правителство се противопоставя категорично на този подход. На 20 септември Берлин обяви, че отменя по-нататъшните продажби на акции в “Комерцбанк” до второ нареждане – решение, продиктувано отчасти от начина, по който процедира Орсел. А на 23 септември германският канцлер Олаф Шолц коментира за репортери в Ню Йорк (където участва в 79-а сесия на ООН), че “неприятелските атаки, враждебните поглъщания не са добро нещо за банките, поради което германският кабинет е формирал ясна позиция и е дал да се разбере, че не смята за подходящ този подход”.
В изявлението си Шолц отправя критики, че “без всякакво сътрудничество, без каквито и да било консултации, без никаква обратна връзка, са направени опити с неприятелски методи за агресивно придобиване на акции в компании”. Канцлерът допълва, че “Комерцбанк”е “успешна банка, която играе важна роля в индустриалния сектор на Германия и гарантира с работата си, че дребните и средните местни фирми получават необходимото финансиране” и “е способна да върши това добре като независим субект”.
Акциите на “Комерцбанк” поевтиняха с 5.9% в края на борсовата си сесия във Франкфурт на 23 септември, а на “Уникредит” – с 3.2% в Милано. Все пак, книжата на германската банка са с около 17% по-скъпи откакто италианският кредитор разкри за първи път дяловото си участие в нея, а акциите на “Уникредит” са добавили около 2% към пазарната си оценка.
Рядко срещащите се коментари на Шолц показват до каква степен е ескалирало напрежението между Орсел и правителството на германския канцлер, когото опозиционните партии критикуват остро за начина, по който е управляван държавния дял в “Комерцбанк”. Фридрих Мерц – лидерът на основната опозиционна политическа сила ХДС – заяви на 23 септември, че Берлин е “загубил контрола” върху трансакцията за германския кредитор.
Политици и синдикати предупреждават, че потенциално сливане може да доеде до масови съкращения ан работни места и да задуши кредитирането на дребния и среден бизнес. “Комерцбанк” е един от стълбовете на германската икономика със своите над 25 хил. бизнес клиенти, над 42 хил. служители и почти една трета германските външнотърговски плащания, които обслужва.
Междувременно, Орсел настоява, че правителството на Германия е знаело, че “Уникредит” притежава 4.5% дял в “Комерцбанк” преди да купи още акции при обявеното от държавата наддаване. Тези твърдения, според запознати с темата лица, допълнително подгряли напрежението с Берлин.
Когато компания използва финансови производни, за да набира дял в друга фирма, тя често работи с инвестиционни банки, които гарантират т. нар. “яка” (collar) за купувача. Тази стратегия означава, че дружеството се отказва от печалбите от вложението си над определен таван в замяна на правото да продаде акциите, ако те паднат под предварително зададено равнище, с което на практика се изключват големи загуби или печалби от инвестицията.
Друго сложно споразумение, познато като “суап на акции”, често подхранва “яката” и не позволява на купувача да притежава законно допълнителни акции, който може впоследствие да поиска от банките гаранти да му изпратят акциите. В този случай те ги купуват на открития пазар в определен период от време, който може да продължи седмици, за да бъдат избегнати силни ценови движения.
“Уникредит” ще стане физически собственик на допълнителния дял от 11.5% в “Комерцбанк” и по този начин – най-голям акционер в нея, едва след като получи изискващите се одобрения от регулаторните органи. Италианският кредитор е внесъл молба в Европейската централна банка да увеличи участието си в германската институция до 29.9 процента. Европейските централни банкери трябва да излязат с решение в рамките на 60 дни, като този период може да се удължи до 90 дни.
Финансовите инструменти дават на “Уникредит” 1.92% от правата на глас в “Комерцбанк” за общия дял на италианците от 9.21%, става ясно от документ на германския регулаторен орган, издаден след продажбата на правителствения дял на 9 септември.
Управителният съвет на “Комерцбанк” заседава за стратегията на институцията в нископланинския масив Таунус, недалеч от Франкфурт, и трябва да представи визията си на банковия надзорен борд на 24 и 25 септември. Очакванията обаче са основната тема на събирането да са действията на “Уникредит”.
