Институтът за пазарна икономика (ИПИ) представи ново изследване за иновационния потенциал на България на поднационално ниво. Очаквано, София е водеща с индекс на иновационния потенциал, надхвърлящ 1000 пункта, което я поставя пред останалите центрове като Пловдив и Варна. От ИПИ идентифицират 16 основни икономически центъра в България, които обхващат 74% от населението и създават 80% от добавената стойност в страната.
Според оценката на потенциала за иновации най-високо в своеобразната класация е икономическият център София-Перник-Ботевград, който е с високо ниво на иновационен потенциал.
Средно-високо ниво на иновационен потенциал имат Пловдив-Марица-Раковски, Варна-Девня.
Средно ниво на иновационен потенциал имат Благоевград, Велико Търново, Плевен и Шумен, Загоре, Русе-Търговище-Разград, Севлиево-Габрово и Бургас-Несебър.
Ниско ниво на иновационен потенциал имат Сливен-Ямбол, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Козлодуй.
София-Перник-Ботевград е единственият икономически център с висок иновационен потенциал,
като стойността на индекса му е три пъти по-висок от втория по големина център – Пловдив-
Марица-Раковски, отчитат от Института за пазарна икономика.
Икономическият център Варна-Девня също се откроява, но с по-ниска стойност на индекса. Останалите икономически центрове, като Благоевград, Велико Търново и Русе, показват среден или нисък иновационен потенциал.
От ИПИ уточняват,че основните предимства на София се дължат на големия брой университети и научни институции, както и на високата концентрация на високотехнологични компании. Научната продукция в столицата също е значително по-висока в сравнение с другите градове.
София има най-голям дял на висшисти – 38% от населението, докато в други градове като Кърджали и Сливен този процент е значително по-нисък. София също така води по брой докторанти и научни публикации, следвана от Пловдив и Варна.
Компаниите във високотехнологичните сектори на икономиката са съсредоточени основно в
София, където се създава 84% от добавената стойност в тези отрасли. Варна и Пловдив също имат
известен принос, но далеч по-малък. На национално ниво разходите за научноизследователска и
развойна дейност достигат 1.27 милиарда лева през 2022 г., като 75% от тях се генерират в София.
Проучването разглежда позицията на България и в международен план, предвид няколко международни индекса, оценяващи иновационната среда.
В Европейския индекс на иновациите (EIS) България е сред „развиващите се иноватори“, като основни слабости са ниските разходи за наука и развойна дейност, както и слабата производителност на труда.
В Глобалния индекс на иновациите (GII) България е на 38-мо място от 132 страни, като посочени силни страни са гъвкавият трудов пазар и добрата ИКТ инфраструктура.
Индексът на мрежова готовност поставя България на 53-то място от 134 държави, като слабостите са – човешките ресурси и технологичната инфраструктура.
