Правителството на Саудитска Арабия в Рияд е готово да се откаже от неофициалната си целева цена от 100 щ. долара за барел суров петрол и се подготвя да увеличи добива – сигнал, че кралството от Залива се е примирило с очаквания период на по-ниски петролни котировки, твърдят запознати с въпроса лица.
Най-едрият износител на черно злато в света и седем други членове на ОПЕК+ трябваше да отменят от 1 октомври продължилите с години производствени редукции и отлагането им с две месеци предизвика спекулации дали картелът изобщо ще качи добива след като котировките на сорт “Брент” паднаха за кратко под 70 щ. долара за барел през септември до най-ниските си стойности от декември 2021-а насам. Добре информираните източници обаче посочват, че Рияд е готов да качи производствените квоти на предишните им равнища, на 1 декември, дори това да доведе до продължителен период от по-евтино гориво.
Перспективата за подобна мярка свали петролните котировки и оценките на акциите на петролните компании на 26 септември. Фючърсните контракти на сорт “Брент” за доставка през ноември поевтиняха до 71.80 долара за барел в 15.37 ч българско време, а на американския лек суров петрол WTI – до 68 долара за барел. Паднаха и цените на фирмените книжа на едрите европейски производители на черно злато, както следва: на “Бритиш петролиъм” – с 4.3%, на “Шел” – с 4.1%, и на “Тотал Енержи” – с 3.2 процента.
Ако твърденията на добре информираните източници се потвърдят, обратът ще е сериозна промяна за Саудитска Арабия, която беше основният инициатор и двигател на ОПЕК+ на акциите за орязване на производството от ноември 2022-а насам, целящи да поддържат високи котировките на горивото.
Средната цена на сорт “Брент” през 2022-а беше 99 щ. долара за барел – най-високата от осем години, след като руското нахлуване в Украйна разлюля пазарите. Оттогава насам обаче тя постепенно пълзи надолу благодарение на увеличените доставки от производители извън ОПЕК, най-вече от Съединените щати, и слабия ръст на търсенето на Китай, компенсирали въздействието на производствените редукции на картела. Средната цена на “Брент” е 73 щ. долара за барел от началото на годината до 25 септември, въпреки че войната на Израел с Хамас в Газа се разраства и заплашва да ескалира в по-широк регионален конфликт.
Рияд се нуждае от стойности близки до 100 щ. долара за барел суров петрол, за да балансира бюджета си, по сметки на Международния валутен фонд, защото престолонаследникът принц Мохамед бин Салман иска да финансира поредица от мегапроекти, които заемат централно място в амбициозната му програма за икономически реформи. В последно време обаче кралството е решило, че не е изгодно да продължава да отстъпва пазарен дял на други производители, твърдят запознатите с въпроса лица. Особено при наличието на достатъчно финансови алтернативи, с които да се преодолее периода на по-ниски петролни котировки, примерно – чрез използване на част от валутните разарви или чрез емитиране на държавен дълг.
Преди десет години Саудитска Арабия сложи край на планираната епоха от 100 долара за барел след като през 2014-а увеличи добива в опит да задуши бързия ръст на шистовия сектор на Съединените щати. В последните години, под ръководството на министъра на енергетиката принц Абдулазис бин Салман, кралството искаше да максимизира приходите чрез орязване на добива, за да държи високи цените. Тази политика обаче водеше на моменти до прехвърчането на искри между Рияд и Вашингтон, който се опита и не успя да принуди саудитците да увеличат производството след руската инвазия през 2022-а.
Саудитското кралство понесе основния дял от петролните редукции на ОПЕК+ като оряза собственото си производство с 2 млн. барела на ден през последните две години – над една трета от общите намаления на членовете на картела. В момента кралството помпа по 8.9 млн. барела дневно – най-ниските количества от 2011-а, с изключение на периода на пандемията от КОВИД-19 и атаката срещу производствени мощности на държавната петролна компания “Сауди Арамко” в Абкаик през 2019-а.
Според отложения план за начало на отказ от редукциите, рияд трябва да започне да увеличава месечното си производство с по 83 хил. барела на ден през всеки месец от декември нататък, достигайки до допълнителните общо 1 млн. барела дневно до декември 2025-а.
Ключовият източник на раздразнение на саудитците бяха няколко члена на ОПЕК+, между които Ирак и Казахстан, които редовно игнорираха редукциите и помпаха повече от определените им квоти. Генералният секретар на организацията Хайсам ал Гайс посети и двете страни през август и получи уверения, че те ще компенсират пропуските с по-ниски бъдещи количества. Рияд обаче не е убеден, че те ще изпълнят ангажимента си и че могат да решат да се откажат от собствените си намаления по-бързо от останалите членове на групата.
