Първият съдия от по-ниските инстанции с допуснато дело пред Конституционния съд е председателката на Административен съд – Пазарджик Веселка Златева. Тази възможност беше въведена с последните промени в основния закон, но всички опити досега за сезиране на КС от магистрати извън върховните съдилища удариха на камък. Пробивът на Златева пък е особено актуален, тъй като в разгара на изборната кампания поставя въпроса за текст от Изборния кодекс, макар и във връзка с местните избори. Става въпрос за изключването на гласовете „Не подкрепям никого“ при определянето на т. нар. общинска избирателна квота.
Съдия Златева иска да бъде обявена за частично за противоконституционна т. 14 от § 1 от допълнителните разпоредби на Изборния кодекс, която определя общинската избирателна квота така: „Общинска избирателна квота“ е частното от делението на общия брой на действителните гласове с изключение на тези по чл. 438, ал. 1, т. 7, подадени за общински съветници в общината, на броя на членовете на общинския съвет. Когато частното не е цяло число, общинската избирателна квота е най-близкото по-голямо цяло число“.
Оспорването е именно по отношение изключването на бюлетините по чл. 438, ал. 1, т. 7 от Изборния кодекс, сред които е вотът, отбелязан със знак “Х” или “V” и с химикал, пишещ със син цвят, в квадратчето “Не подкрепям никого”.
„Предмет на искането е установяване на противоконституционност на действащ закон, приложим по разглеждано от сезиращия съд дело, като вносителят е обосновал значението на произнасянето на Конституционния съд за изхода на делото. Твърдението за противоконституционност на оспорения закон се основава на „достигнатата убеденост на съда, изразена чрез приведени доводи“ като предпоставка за допустимост на искането“, констатират конституционните съдии. С добавката, че не са се произнасяли по този въпрос, както и че оспорената законова уредба не попада в приложното поле на правото на Европейския съюз.
Мотивите на Златева по същество са за притиворечие на оспорената част от текста с конституционните принципи на правовата държава, на равенство на гражданите пред закона, както и на всеобщо, равно и пряко избирателно право. Тезата й е, че изключването на тези бюлетини от уравнението ги обезсмисля напълно, правейки ги на практика недействителни, макар съгласно изборния кодекс да е тъкмо обратното.
„Гласоподавателите, избрали за свой вот „Не подкрепям никого”, са упражнили своето активно избирателно право, което поведение е различно от поведението на онези български граждани, които не го упражняват и в този смисъл е недопустимо да бъдат приравнявани като последица. Включването на този вот в общия брой действителни гласове, въз основа на които се формира общинската избирателна квота – макар по естеството си да е форма на отрицателен вот – ще завиши броя гласове, определящи квотата, като така ще легитимира с по-висока относителна тежест на всеки отделен мандат – посредством завишения праг, необходим за получаването му. Така гласът на избирателя, гласувал с „Не подкрепям никого”, не е равен по тежест на гласа на всеки друг избирател, гласувал за конкретна партия, коалиция или независим кандидат в конкретния изборен процес. Всъщност той се приравнява на неподаден глас и е лишен от всякаква тежест“, мотивира се съдия Златева.
КС е конституирал като заинтересувани институции по делото Народното събрание, президента, Министерския съвет, министрите на правосъдието, на електронното управление и на иновациите и растежа, Върховния административен съд, Висшия адвокатски съвет, омбудсмана и Централната избирателна комисия. За становище са поканени преподаватели и сдружения от правната сфера.
