На северния ръб на пустинята Руб ал-Хали се крият тайни, погребани в пясъка. Обширната пустиня обхваща 250 000 квадратни мили (650 000 квадратни километра) от Арабския полуостров, известна още като „Празната четвърт“. Освен вълните от дюни, тя наистина изглежда пуста и безжизнена, но не и за изкуственият интелект. Изследователи от университета Халифа в Абу Даби са разработили иновативно решение, което използва технологии за откриване на археологически обекти в огромни и сухи терени.
Традиционно археолозите разчитат на наземни проучвания, за да идентифицират интересни места, но тези методи са времеемки и трудни за прилагане в сурови условия, като пустинята.
В последните години дистанционното наблюдение използва оптични сателитни изображения от платформи като Google Earth. В пустинята, пясъчните и прашни бури често затрудняват видимостта, а дюнните образци усложняват откритията на потенциални обекти.
„Нуждаехме се от нещо, което да насочи и фокусира нашето изследване“ споделя Диана Франсис, атмосферен учен и водещ изследовател по проекта. Екипът ѝ създава алгоритъм за машинно обучение, който анализира изображения, събрани чрез синтетичен апертурен радар (SAR).
Тази техника за сателитно изображение използва радиовълни, за да открива обекти, скрити под повърхности като растителност, пясък, почва и лед.
Въпреки че и SAR, и машинното обучение не са новини в археологията, комбинирането на двете технологии представлява новаторски подход.
Комбинацията от уреди е прецизна и може да създава 3D модели на очакваните структури, което предоставя на археолозите по-добра представа за това, което е погребано под земята.
Въпреки че използването на SAR изображения не е широко разпространено в археологията поради високи разходи и сложност, Ейми Хатън, докторантка в Института Макс Планк по геоантропология, подчертава, че методът е „наистина вълнуващ“. Тя изследва модели за откритие на археологически структури в северозападна Саудитска Арабия. „Използвайки SAR изображения, които заобикалят проблема с разпръскването на светлината от праховите частици, Франсис и екипът ѝ решават технически предизвикателства, които затрудняват дистанционното наблюдение в пустинните региони.“
Не само университетът Халифа използва изкуствен интелект за откриване на потенциални обекти. Амина Жамбаянцан, също докторантка в Института Макс Планк, ускорява „скучната работа“ по преглеждане на изображения с висока резолюция от дронове и сателити. Нейният проект, който изследва средновековни погребални могили в Монголия е открил хиляди потенциални обекти, които никога не биха могли да бъдат идентифицирани на място.
Жамбаянцан споделя, че разходите и изчислителните изисквания на SAR изображенията могат да представляват бариера за много изследователи, методът е ценен за пустинни региони, където другите технологии имат затруднения. Тя дори обмисля прилагането му в пустинята Гоби в Южна Монголия, където традиционните оптични изображения не дават резултати.
Четете още : Джони Айв и Сам Алтман разработват хардуер с изкуствен интелект.
