Незабавни и комплексни мерки за финансово стабилизиране на системата на частното съдебно изпълнение поискаха от Камарата на ЧСИ на работна среща „Актуални въпроси на съдебното изпълнение в България и Гърция и трансгранично изпълнение на съдебни актове в двете съседни държави”. В най-силния досега вопъл на ръководството за осигуряване на повече приходи за професията се искат мерки като разширяване на правомощията, актуализиране на простите такси, както и промяна в режима на данъчно облагане. Нещо повече, с упрека че правосъдното министерство не предприема мерки в тази насока, Камарата твърди че напрежението в системата водело до призиви за предприемане на крайни действия от страна на ЧСИ като затваряне на канторите.
Анализът на камарата показва, че в последните 5 години системата на частното съдебно изпълнение у нас изпитва огромни затруднения, което се отразява изключително негативно не само на ЧСИ и техните служители, но и на взискателите, съдебната система, бизнес средата и приходите в бюджета. Тенденцията за напускане на професията довела до доброволно прекратяване дейността на 16 частни съдебни изпълнители, половината от тях – след 2018 г. Същевременно средно с 30% намалял персонала на канторите, а средните и малките били критично застрашени.
Силно намалял броят на новообразуваните дела, както и средният материален интерес по тях, което свило приходите от пропорционални такси – тренд, обратен на инфлацията и разходите за труд. Същевременно банките почти изчезнали от принудителното изпълнение, възлагайки го на колекторски фирми. Отливът на възложители по изпълнителни дела стигнал дотам, че системата не можела вече да самофинансира само от дейността си по принудителното изпълнение.
“За разлика от европейските държави, които от много години са възложили на ЧСИ други дейности, които подпомагат правосъдието и са изместили фокуса от принудителното изпълнение към доброволните мерки спрямо длъжниците, у нас всичко в тази сфера е застинало на нивата от преди 20 години, което обрича професията на гибел”, заяви председателят на Камарата на ЧСИ Георги Дичев. Оттук и искането за възлагане на правомощия по констатиране на фактически обстоятелства, при което се съставя протокол, който се ползва за доказателство в съда. Тези функции гръцките съдебни изпълнители са получили неотдавна.
„Установяването на факти, за което се борихме 15 години и с много работа я спечелихме от държавата и вече е предвидено в закон. При него ЧСИ установява който факт му бъде поискано – по нареждане на съда, адвокат или частно лице. Нашите документи, които вече са държавни документи, ще дадат право на гражданина да сезира съда и едновременно ще помогнат и на съдията за раздаване на по-бързо правосъдие. За нас това е нова работа с много голям правен интерес, която ще помогне и финансово на нашите офиси, което ни беше нужно. То дава една сигурност за нашето професионално бъдеще, тъй като ще бъде важно за правната система“, разказа председателят на гръцката федерация на съдебните изпълнители Николаос Янис.
„Обществото има нужда от тази дейност и ние имаме нужда от нея“, твърди Георги Дичев. Става въпрос не за пряко принудително изпълнение, а за подробно описание на фактите и обстоятелства, които са обективно видими или разпознаваеми от съдебния изпълнител в протокола за констатация на фактически обстоятелства. Установяването на фактите и обстоятелствата, следва да бъде записано чрез видео или аудио запис или друго техническо средство за измерване или подходящо за възпроизвеждане на фактите, обстоятелствата или обстановката.
Записът от ползването на техническите средства се считат за неразделна част от протокола. Съдебният изпълнител установява фактическите обстоятелства в съответствие с принципите на обективност, безпристрастност и точност. Констативният протокол представлява снимка на дадена ситуация, която обаче има силата на официален документ. Извършва се по разпореждане на съда, но най-често по молба на заинтересовано лице. Тази дейност се извършва от съдебните изпълнители във Франция, Белгия, Гърция, Балтийските държави, Нидерландия, Унгария и Румъния.
Броени дни преди това ново искане на частните изпълнители за нови правомощия адвокатурата възрази решително срещу друго от последните няколко години – за предоставяне на колекторски правомощия. Реакцията дойде заради вмъкната сред допълнителните разпоредби на приетия най-сетне на първо четене от парламента Закон за лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити, промяна на Закона за частните съдебни изпълнители. С нея те получават право да извършват дейности по обслужване на кредити, което е апетитен сектор в пазара юридически услуги.
След като предишни проекти в тази насока се натъкнаха на съпротива отстрана на колекторския бизнес, използваната законодателна техника предвижда не директно изместване на колекторите от пазара за извънсъдебно събиране на дългове, а това да става по тяхно възлагане. С договор за извършване на действия, които представляват дейност по обслужване на кредит съгласно чл. 6, ал. 2 от новия закон за колекторите, който е в законодателна процедура.
Висшият адвокатски съвет реагира спешно със становище до парламентарната бюджетна комисия, която трябва да обсъжда законопроекта за колекторите преди второ четене. Мотивът е заплаха за интересите на българската адвокатура поради ограничаване “по недопустим начин свободата на адвокатската професия по две основни направления“. Първото е, че проектът не предвижда от приложното поле на закона за колекторите да бъдат изключени адвокатите, адвокатските дружества и съдружия, които в рамките на упражняваната професия извършват дейности по обслужване на кредити.
Това е в разрез с въвежданата с него Директива 2021/2167 , която изрично позволява дерогация по отношение на три правни професии – на адвокатите, нотариусите и съдебните изпълнители. Проектозаконът за колекторите предвижда изключение само за последните, като по този начин ги вкарва в бизнес за сметка на другите. Ако те искат да го упражняват, ще подлежат на регистрация и лицензиране за дейности, които са включени в предметния обхват на адвокатската професия. Второто направление на критика е, че е недопустимо вън от възложената им от държавата публична функция частните изпълнители да извършват всички частноправни дейности по обслужване на кредит.
От висшия орган на адвокатурата смятат, че подобна уредба ще даде възможност на съдебните изпълнители, на които е предоставен държавният монопол по принудително събиране на вземания, да изкривят „конкуренцията“ в областта на обслужването и събирането на кредити за сметка на всички останали лица, които участват в събирането на вземания, включително в извънсъдебните действия по „обслужване на кредити“.
“Отделно от това натоварени с публична власт субекти, каквито са съдебните изпълнители, ще се окажат в положение да разполагат с възможност да събират вземания от потребители, без потребителите да могат да се ползват от предвидените законодателни гаранции за защита по ГПК. Защото когато съдебният изпълнител застане пред вратата на потребителя, потребителят няма да може да направи разлика дали ЧСИ действа като орган на публична власт или на практика като „колектор“, посочват от ВАдвС.
Непосредствено след становището две групи депутати от „Възраждане“ и една от БСП внесоха предложения за промени между първото и второто четене на законопроекта. И в трите се предлага адвокатите и адвокатските дружества и съдружия изрично да бъдат изключени от изискването за лиценз за извършване на дейности по обслужване на кредити. Отделно има и предложение за пълно отпадане на предложения в полза на частните изпълнители режим.
