Френският премиер Мишел Барние планира да обяви допълнителни данъци в размер между 15 и 18 млрд. евро при първата си поява в новата си роля в парламента на 1 октомври. Целта на данъчната инициатива е правителството да си върне контрола върху публичните финанси на страната, съобщава френският вестник “Паризиен”. Барние щял да забави с две години – от 2027-а до 2029-а, срока за връщане на бюджетния дефицит на Франция в рамките на тавана от 3% от БВП на Европейския съюз (ЕС), твърдят още репортери на медията, като се позовават на свои източници.
Барние ще произнесе първата си реч като премиер пред законодателите по деликатната тема за държавните разходи, от която ще зависи бъдещето на новия кабинет – успех или вот на недоверие, защото тя предизвиква дълбоко разделение между представителите на отделните политически сили. Според “Паризиен”, министър председателят планира да увеличи тройно – до 3 млрд. евро, извънредния принос на лицата с най-високи доходи в държавната хазна и да въведе допълнителен налог на едрите компании, от който да влязат 8 млрд. евро. Освен това Барние смятал да качи данъчните ставки за общо 3 млрд. евро на електропотреблението и да облага допълнително енергийните компании и обратното изкупуване на акции за още 3 млрд. евро.
Планираните промени подлежат на промяна преди речта на премиера пред законодателите на 1 октомври, а някои пера ще бъдат обявени официално когато кабинетът изработи проектобюджета на страната за 2025-а, информира “Паризиен”. Финансовият министър Антоан Арман вече съобщи, че ще представи предложената бюджетна рамка през седмицата след 9 октомври и че затягането на бюджетната дисциплина ще дойде основно от орязването на разходите.
Съставеното след родилни мъки правителство на Барние след извънредните избори за долна камара на парламента в началото на юни, предупреди през миналата седмица, че бюджетният дефицит може да изскочи над 6% от БВП през 2024-а. Тази прогноза се повиши неколкократно над първоначално планираните от предишните управляващи 4.4% заради разочароващо ниските данъчни приходи и увеличените разходи на местните управи.
Отстъплението разочарова още повече инвеститорите, които се дистанцираха от френските активи още когато френският президент Еманюел Макрон свика извънредните си избори през юни. Рисковата премия на десетгодишните държавни облигации на Франция над еквивалентните по срочност германски дългови книжа се разшири до около 80 базови пункта от под 50 точки през май и почти се изравни с испанските, като в определени моменти дори изскачаше над тях.
