Цените на жилищата продължават да летят нагоре, макар от години да се говори, че това е балон, който всеки момент ще се спука. Вместо да се пука обаче балонът “Жилищно кредитиране” продължава да става все по-голям и по-скъп.
Новите правила за жилищното кредитиране на Българската народна банка влязоха в сила на 1 октомври. Мярката предвижда търговските банки да не могат да отпускат суми надхвърлящи 85% от пазарната оценка на съответния имот, т.е. потенциалният купувач трябва лично да извади оставащите 15% от стойността на имота. Максималният срок за погасяване на ипотечните заеми се ограничава до 30 г., а вноската по тези заеми не може да надхвърля 50% от месечния доход на кредитополучателя.
Според експерти,
ефектът от новите мерки най-вероятно ще бъде минимален
заради наличието на огромен и евтин ресурс в банките, както и заради все още високо търсене на пазара на имоти. Ако погледнем банковите данни, ще видим, че новите правила засягат не голям брой потребители.
Според статистиката на БНБ през последните три години едва около 5-6% са отдадените жилищни заеми с или над 90% съфинансиране. Освен това само 6% от потребителите са взели заем със срок на погасяване над 30 години, а при около 20% от отпуснатите заеми разходите по обслужването надхвърлят 50% от дохода.
Също така в новите правила не се споменава, че за
задължителното самоучастие от 15%, човек не може да тегли и потребителски кредит.
В доклад на Световната банка за публичните финанси в България, публикуван през февруари, се казва, че имотният бранш у нас е най-рисков за събираемостта на ДДС – 107% недостиг. Част от проблема е огромният размер на жилищните заеми, който е в спирала с цените на имотите.
По данни на БНБ към края на месец юни, отпуснатите от банките ипотечни кредити са в размер на над 22.3 млрд. лв., като само за година нарастват с рекордните 24.8 процента. Големият интерес най-вероятно се дължи на опасенията на хората, че
високата инфлация ще изяде спестяванията им
и затова ги инвестират в нещо сигурно – имоти. Много хора със спестявания взимат и ипотечен кредит, за да придобият нов имот.
Друга причина може да е разпространеното мнение, че когато влезем в еврозоната, цените на имотите ще се вдигнат. Ускореното жилищно кредитиране може да е резултат и от все по-високите цени на имотите у нас. По данни на Централната банка средният размер на един ипотечен заем вече “чукна” 200 000 лева.
В крайна сметка цените на жилищата продължават да нарастват, а лесният достъп до кредити стимулира пазара.
В началото на годината експерти по жилищния пазар съобщиха, че
със своите 30% празни жилища, София е световен рекордьор.
В столицата има около 200 000 заключени жилища, в които никой не живее – нито собственици, нито наематели.
Очакванията са, че новите мерки на БНБ няма да променят ситуацията на пазара на имоти, нито ще спрат хората, които инвестират в жилища, дори ако цената им е над 2500-3000 евро на квадрат.
Едно е ясно обаче, че тенденцията е лихвите да нарастват, включително и с приемането еврото, когато и да се случи. Това може да се окаже рисково за онези, които са надценили финансовите си възможности.
