Финансовите проблеми предизвикват сериозна тревога при 49% от младежите на възраст от 15-19-годишна възраст. Това сочат резултати от от първото по рода си национално представително изследване „Младите хора в България – ментални рискове, предизвикателства и перспективи“, които бяха представени в пресклуба на БТА. Изследването е проведено от социологическа агенция „Тренд“ сред 800 респонденти на възраст от 15 до 19-годишна възраст през септември 2024 г. и е по поръчка на Сдружение „Мрежа за развитие на личността и талантите“.
Сред любопитните данни, върху които Евелина Славкова от социологическа агенция „Тренд“ акцентира, бяха, че 27% от младежите се страхуват от неуспех в училище и на работното място, 23% – от липса на кариера, 20% – от липса на стабилни лични отношения и 15% – от отхвърляне от социалната среда и от изолация. Също така 15% се притесняват от лошо физическо здраве. При мъжете се наблюдава по-голямо притеснение от финансовата зависимост, докато при жените е засилен емоционалният момент – страхът от липсата на приятели.
По отношение на ролята на семейството – 50% от българските младежи между 15 и 19-годишна възраст я оценяват като нещо положително за емоционалното им развитие. Според 8% обаче неговата роля е отрицателна. Най-голяма част от анкетираните – 70% смятат, че приятелите и социалната им среда са най-добрата подкрепа.
На въпрос дали младежите са отворени да споделят проблемите си, 27% признават, че не говорят за тях от страх да не бъдат критикувани и подигравани, а около 8% никога не споделят подобни неща, за да не ги сметнат за слаби.
Културата и изкуството имат положително влияние върху развитието на младите и това се потвърждава от 65% от анкетираните.
С физическа агресия са се сблъсквали 25% от анкетираните, а с подобни прояви в интернет – 21 процента от тях. Като притеснителен резултат Славкова изведе факта, че 10% от младите хора в България са се сблъсквали с форма на домашно насилие, а 3% са били обект на сексуален тормоз в интернет.
По отношение на зависимостите Славкова коментира, че данните не са оптимистични: 37% от анкетираните признават, че са зависими от алкохол; 24% – от тютюнопушене; 15% от хранителни разстройства, 15% – от хазарт и залози, 3% – от хапчета и упойващи вещества, като по думите на социоложката младите между 15 и 19-годишна възраст не възприемат марихуаната и тревата като наркотици.
При проблем от психологическо естество 58% от младежите разчитат на подкрепа от родителите си, 47% – от приятелите и само 2% – признават, че се обръщат към терапевт. От анкетираните 80% признават, че не са запознати с различните форми на помощ, които държавата или НПО-секторът могат да им предоставят при психологически проблеми. Все пак 39% – знаят, че съществуват форми на подкрепа при домашно насилие. Освен това 46% от анкетираните искат повече програми в училище за справяне с тревожността, 49% – очакват безплатни консултации с психолог, а 40% – по-строги мерки срещу киберторзома и насилието.
След представянето на конкретните проценти Калина Крумова Захариева, която е председател на Сдружение „Мрежа за развитие на личността и талантите“, по чиято поръчка е направено проучването, коментира, че управляващите трябва да обърнат внимание, че 40% от младежите искат по-крути мерки срещу кибертормоза.
Д-р Пламен Димитров, който е клиничен и организационен психолог, коментира, че като цяло психично-здравното състояние на българина е катастрофално и отговорните фактори трябва да направят анализ, на чиято база да изготвят национални програми за управляване на психологическите кризи. По думите му младите хора имат проблеми, които не се решават системно и България има нужда от цялостна програма за психично здраве. Димитров бе категоричен, че българското общество не просто е тревожно, а то страда.
Бившият социален министър и преподавател в Софийския университет – д-р Христина Христова обърна внимание на други данни от изследването, а именно че само 1% от младежите се притесняват от безработица. В същото време тя припомни, че според НСИ 150 000 от младежите нито работят, нито учат. При нас процента на младежка безработица е 16%, докато в ЕС средната е по-ниска – 14 процента. Тя си обясни безгрижността сред младежите по отношение на безработицата с фактат, че у нас работещите бедни са 12% – доста сериозен процент, който явно не влияе мотивиращо на младите хора да си търсят работа.
По отношение на изнесените данни, че 80% не знаят какви услуги предлагат държавните институции за подобряване на психичното здраве на младите хора, Христова коментира, че това е голяма тема, свързана с доверието в институциите в България. Тя също, като д-р Пламен Димитров, настоя за актуализирана стратегия за психичното здраве на нацията, както и за рефори и промени в системата на образованието, така че учениците да са спокойни, че притежават адекватни знания и умения за добра реализация на пазара на труда.
Ангел Стойков, председател на Националното представителство на студентските съвети (НПСС) се усъмни в данните за зависимостите. Той постави въпроса защо млади хора на възраст между 15 и 19-години ще признават, че са зависими от нещо. Дали защото това е истина, дали защото така ще бъдат модерни или защото техните приятели го правят? Той подчерта, че има нещо притеснително в това да бъдеш попитан дали си зависим и ти – на драго сърце – да кажеш „да“ . Стойков обърна внимание, че тази година специалност „Психология“ е била най-желаната за новопостъпващите студенти, което според него е добър знак за подобряването на психологическата среда.
Спортният психолог Теодора Ангелова посочи, че за нея е притеснително, че младите хора не споделят за трудностите си – по думите й това не влияе добре на физическото им здраве. Тя се позова на данните, че 27% се страхуват да споделят проблемите си, за да не бъдат сметнати за слабаци. Според нея подобен страх се дължи на фиксацията върху крайния резултат. Тя препоръча акцентът да се измести от него, защото така той блокира младежите. По думите на Ангелова е по-добре да се помисли как чрез поставената цел младежите да се опитат да покажат най-доброто от себе си, като развият качества и нови умения.
