Нищо няма да се промени, поне в положителна посока
Корабът потъва по план. Традиционно в „Банкеръ“ в началото на всяка предизборна кампания представяме анализ на изходните позиции на основните участници. Наистина, при наложилата се честота на парламентарни вотове, стават безполезни някои важни аспекти на анализа, като съпоставянето на предизборните платформи – не е възможно партиите да предлагат нещо ново на всеки шест месеца.
Сравнението на изходните нива на електорална подкрепа за политическите субекти също се превърна в рисковано и дори хазартно начинание.
Упорството в играта с процентите
(маскираща тоталния спад на доверие, изразен в абсолютен брой гласове) доведе до очевидни абсурди. Само два примера: „убедителният“ победител на последните избори ГЕРБ претърпя еднократна загуба на 140 хил. гласа, а истинското изражение на присъствието на БСП за пет години, макар и вариращо в неголеми процентни граници, е отдръпване на 800 хил. избиратели.
През последните години много упреци бяха отправени към социологията (по-точно демоскопията) като основен източник на надеждни данни за електоралните процеси. Но виновна е не науката, а конкретни нейни представители, които по идейни или финансови причини започнаха да интерпретират съвсем фриволно емпиричните данни. Освен това, партиите все повече се поддадоха на заблудата, че изкривените в тяхна изгода числа и проценти ще им осигурят превъзходство в предпочитанията на избирателите.
Затова,
вместо да плащат за достоверна информация
и да я използват по каноните на политиката, някои от по-напористите „нови феномени“ дори решиха да си купят цели агенции – интересно допълнение към практиката на купуване на избиратели, изборни комисии и медии. Отдавна е доказано, че „ползата“ от подобни социологически „шарлатании“ се ограничава до псевдо-легитимирането на незаконния (контролиран) вот, и то при положение, че компетентните органи гледат на явлението в качеството на отегчени зрители и читатели.
Тук стигаме до основния проблем на изходния електорален анализ. При крайно ниска и спадаща изборна активност тежестта на криминалното гласуване нараства, но не съществуват научни методи той да бъде адекватно измерен и предвиден. Можем само да предполагаме какви са неговите максимални параметри, но и тук колебанията са в такива широки граници (например, някои посочват от 100 хил., други 200 хил. гласа), че правят прогнозата безсмислена – както е известно, първото число вече е предостатъчно за влизане в парламента. В това отношение е основателно допускането на новия изпълнителен директор на „Галъп“ (чудно, къде ли се дяна Първан Симеонов след смяната на собствениците), че „ГЕРБ-СДС и ДПС – Ново начало имат най-висок потенциал за мобилизация“. Всеизвестно е, че именно тези играчи имат доказана склонност и способност да
набират гласоподаватели по „втория“ начин.
Така че „мобилизация“ със сигурност ще има, тя е в ход и дори вече се коментира в публичното пространство, макар и да остава незабележима за ръководството на МВР.
Нека все пак се спрем на наличните социологически изследвания, каквито към началото на кампанията ни предлагат само две агенции – „Алфа Рисърч“ и „Тренд“. Като цяло двете проучвания очертават сходна картина, в която се открояват няколко тенденции. Първата е вероятният пореден спад на участието в изборите. Въпреки че посочват доста различни проценти на активност (ах, тези измамни проценти), двете агенции са близки в предвиждането за 2 – 2,2 млн. избиратели. Като имаме предвид, че обикновено реално гласуват по-малко от заявилите, че ще го направят, нищо чудно на 27 октомври да „пробием“ психологическото дъно от два милиона активни гласоподаватели.
Втората обща тенденция е за пореден път изборите да бъдат „убедително“ спечелени от ГЕРБ, от което обаче
няма да произтече нищо успокояващо
за Борисов и компания. Въпреки включването на последните резерви чрез пряко привличане в листите на действащи и бивши кметове на големи градове, ГЕРБ запазва процентите, но едва ли ще успее да задържи абсолютния брой избиратели спрямо изборите на 9 юни, особено при силната конкуренция за ресурса от контролиран вот. Заявките за парламентарна група от 80 и повече депутата остават сладки спомени от миналото.
Абсолютно същата картина се очертава при иначе непредвидимата борба за второто място между изравнените „Възраждане“ и ПП-ДБ. Която и от двете партии да изпревари другата, задържането на електоралните позиции от последните избори изглежда мисия невъзможна. На този фон заявките за „връщане на 100 хил. гласа“, направени наскоро от някои представители на ПП-ДБ, звучат като „първооктомврийска шега“.
Естествено, голяма загадка е как ще бъде разпределена електоралната подкрепа за двете части на временно разделеното ДПС.
Въпреки щедрите финансови инжекции
и готовността на множество „инфлуенсъри“ да се възползват от тях, социологическата картина е ясна. Ако отчитаме предпочитанията на избирателите (които би трябвало да бъдат решаващи при демокрацията), крилото на Ахмед Доган изпреварва видимо съперниците си. Друг е въпросът как ще изглеждат изборните протоколи в резултат на споменатата по-горе „мобилизация“. Но дори и с оглед на тази корекция фанфарите за триумфалния марш на „новото начало“ звучат по-скоро като мотив от филма „Тя танцува само едно лято“.
Въпреки „широкото ляво обединение“, БСП и съдружници са се устремили към
поредния кръг на електоралния ад.
Както показват и двете проучвания, свидетели сме на най-лошите изходни показатели на левицата на старта на предизборна кампания. Не се забелязват и симптоми за възможна мобилизация – нито истинска, нито от втория тип.
Както обикновено напоследък, ИТН се движи малко над чертата и до последно няма да е ясно дали ще се задържи там.
Накрая, най-труден и същевременно много важен въпрос е дали поне една от двете партии, които засега са малко под чертата („Меч“ и „Величие“), ще успее да пробие нагоре. Защото при Народно събрание с осем (да не говорим за девет) партии всички предвиждания за изброените по-горе седем формации ще претърпят низходяща корекция. Иначе, нищо няма да се промени, поне в положителна посока.
Картината на старта на кампанията е логична и представлява естествено следствие от задълбочаването на системната криза на политическата, а вече и на институционната система. Както вече сме посочвали, съществена позитивна промяна можем да очакваме след изборите за 53-то Народно събрание.
