Изтече срокът за обществено обсъждане на представените още в края на март от Министерството на околната среда и водите и басейновите дирекции Планове за управление на речните басейни до 2027 година. Според реакциите на еколозите от неправителствения сектор, опитът за отбиване на номера с набързо изготвените и претупани планове е повече от пълна катастрофа. Явно нито похарчените 20 млн. лв., нито наказателната процедура заради 4-годишно умишлено протакане на нещата, са успели да мотивират нашенските чиновници да свършат нещо смислено.
Оказва се, че след близо четири годишно закъснение в изпълнението на проект „ПУРБ 2022-2027“ с бенефициент дирекция „Управление на водите“ и партньори басейновите дирекции (изпълнен от консултанти от Световната банка по споразумение от 2018 г.) отново се предлагат куци документи.
Както съобщават зелените, недопустимо е в България да бъдат приети и да действат отново некачествени планове, които да продължат да не осигуряват достъп до вода, сигурност и здраве за гражданите на републиката.
С изтичането на 6-месечният срок, през който трябваше да бъдат дадени и оценени становищата по обществената консултация за проектите на Световната банка за Плановете за управление на речните басейни за периода 2025 – 2027 г., все по-болезнено истината лъсва пред очите и на неспециалистите –
планове не просто бяха подложени на унищожителни критики,
но ще се наложи те да бъдат напълно преработени.
В същото време старите планове, чиито „срокове за годност“ са изтекли още през 2021 г., продължават да действат. От “Зелено движение” напомнят, че процесът по изготвяне на актуални планове е забавен с години, като през 2022 г. дори се е наложило изменение на Закона за водите, чрез което сроковете са удължени официално.
В същото време неоспорим факт е, че тези планове са изключително важни, тъй като те постановяват къде са водите и водните басейни на България и какви са управленските мерки по осигуряване на достъп до ползването им и опазване на количеството и качеството им.
Ефектът е потресен: по данните на зелените, само през 2024 г.
620 населени места с приблизително 520 000 жители
са били лишени от гарантиран достъп до питейна вода.
Анализ на “Зелено движение” показва, че част от щетите и жертвите на наводненията в община Царево, например, се дължат единствено на липсата на картиране и планиране на водните обекти в общината. Тоест – въпросните водни обекти не фигурират в Плановете за управление на речните басейни и поради тази причина не са отразени речните им тераси и
не е наложена задължителната забрана за застрояването им.
Подчертава се и фактът, че публичната и пътната инфраструктура не са съобразени с наличието на тези водни обекти.
Този тип проблеми са „универсални“ и превръщането им в хронично заболяване гарантира, че все по-големи части от България все по-жестоко ще страдат както от засушаване, така и от наводнения.
Затова от организацията настояват в бъдещите Планове за управление на речните басейни да бъде заложено картиране на абсолютно всички водните ресурси на България, да бъдат предвидени достатъчно пари за теренна и документална работа с тях, да бъдат наложени категорични забрани и ограничения в прилежащите им терени. Примерно – за сеч, добив на инертни материали, заустване и изхвърляне на отпадъци. И, естествено, да бъде наложен строг контрол върху прилагането на тези забрани и ограничения.
От организацията подчертават, че част от кризата с питейната вода се дължи на
необвързване на новото строителство с капацитета на водоизточниците
и наличието на пречиствателни станции. И настояват да се предвидят мерки за ограничаване на жилищното и промишлено ново строителство до капацитета на водоснабдителните системи и водоизточниците.
Според тях, е необходимо всички планове да бъдат допълнени с регистрите на защитените зони на водите за опазване на водозависими видове и местообитания и на защитените територии.
Те са категорични, че е необходимо всички обекти по Рамсарската конвенция да бъдат упоменати в новите планове, като се предвидят мерки за тяхното опазване. И считат за недопустимо
влажни зони от международно значение, като Драгоманското блато,
да не съществуват в плановете, както и да липсват мерки за тяхното опазване.
От организацията съобщават, че в представените към всеки проект на плановете, няма вписани отговорни институции, които ще изпълняват тези мерки. Освен това, самите мерки не са остойностени и никой не знае колко пари ще струва всяка от тях. И това, ако не са съществени празноти…
В прессъобщението на организацията се подчертава и още нещо: първоначално
плановете за управление на речните басейни
е трябвало да заработят през 2022 г., защото все още актуалните им „предшественици“ са със срок на действие 2016-2021 година.
Проектът BG16M1OP002-1.017-0001-C01 “ПУРБ 2022-202 с бенефициент дирекция “Управление на водите” и партньори басейновите дирекции е финансиран от Кохезионния фонд на Европейския съюз по Оперативна програма “Околна среда 2014-2020 г.” и се изпълняваше с консултантска помощ от Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР) по споразумение от 2018 година.
Заради завареното забавяне, екипът на ЗД в екоминистерството в края на 2021 г. удължи срока с една година, но се вижда, че общото забавяне е от над четири години, а качеството на проектите е повече от ниско, въпреки щедрото финансиране: общ бюджет 24 млн. лв., от които 20. 4 млн. лв. от Кохезионния фонд на ЕС и 3.6 млн. лв. национално съфинансиране.
Когато документите бяха публикувани за обществено обсъждане, от Министерството на околната среда и водите бодро съобщиха, че в тях е представена актуализирана информация за:
– характеристиките на районите за басейново управление;
– влиянието на човешката дейност и движещите сили, формиращи значим натиск върху водите;
– зоните за защита на водите, оценка на актуалното състояние на повърхностните и подземните води и определените цели на управлението на водите за настоящия планов период.
И ни уверяваха, че въз основа на извършения анализ са
планирани мерки за постигане на поставените цели
за добро състояние на повърхностните и подземните води, на свързаните с тях екосистеми и зони за защита.
Тогава стана ясно, че именно забавянето на изпълнението по споразумението със Световната банка и Европейския съюз е довело до забавяне при изготвяне, приемане и докладване на третите Планове за управление на речните басейни и това е причината година по-рано
срещу България да бъде открита наказателна процедура
в областта на управлението на водите от страна на Европейската комисия.
През пролетта от ековедомството ни уверяваха, че чрез интензивна работа на екипите от четирите басейнови дирекции в ускорени темпове са били довършени проектите на плановите документи. А с усилията и експертизата на басейновите дирекции и подкрепата на МОСВ, в изключително кратък срок са били подготвени проектите на актуализирани планове за периода 2022-2027 година. Така че след приключване на консултациите и финализирането на проектите, ние ще сме изпълнили изискванията на директивата и наказателната процедура ще бъде прекратена.
Да, ама не, както обичаше да казва емблематичният Петко Бочаров.
