Министърът на културата Найден Тодоров спази по най-бързия начин заявката си за въвеждане на пакет от нормативни и организационни мерки за „предотвратяване на бъдеще измами в сектора“. Реакцията му идва след скандалните разкрития на разследващите за източване на публичен ресурс през театрите в Разград и Смолян чрез фиктивни назначения на „промоутъри“ с посредничеството на външна фирма.
„Случващото се в последните дни, за кой ли път показва, че е назряло време за корекция както на методиката на финансиране на държавните културни институти, така и на механизмите за контрол от страна на Министерството на културата“, написа Найден Тодоров в социалните мрежи. В ръководеното от него ведомство ще бъде извършена сериозна проверка, която да установи какво е можело да се предотврати и ако е можело, защо не е направено.
Проверката ще се прави от Главния инспекторат на Министерския съвет и ще обхваща всички културни институти. Целта е да открият нарушения там, където има такива, и да подпомогнат ръководствата на институтите в предотвратяването им там, където се установи риск за пробив в системата. Следващата стъпка е предотвратяването на измамите в сектора, за което ще бъде извършен анализ на възможността за централизиране на информационния поток на критични данни с цел мониторинг на системата в държавния културен сектор и предотвратяване на бъдещи пробиви.
„Какво би означавало това? Единна система за продажба на билети, единна система за счетоводство и управление на човешките ресурси и единна деловодна система за регистриране на договори и т.н. Всичко това ще улесни възможността за наблюдение и реакции при нарушаване на финансовата дисциплина на опериращите с публични средства в държавния културен сектор“, пише министърът във връзка с получаваната от всяка културна институция през министерството субсидия за продаден билет. Оттук произтичат и злоупотребите с изкуственото увеличаване на броя продадени билети.
В тези насоки министърът предлага десет мерки:
1. Промяна на формулата и стандарта на делегирания бюджет и периодите на преизчисление.
2. Ясен и непроменим в рамките на финансовата година бюджет, със заложени месечни лимити, съобразени с даденостите на отделните институти.
3. Класифициране на институтите според вида им, дейността им през последните години, особеностите на региона и съобразено с особените обстоятелства в съществуването на всеки един институт (наличие на сграден фонд, взаимодействие с местната власт и прочие).
4. Фиксиране на минимален и максимален брой щатни бройки, според новосъздадения класификатор.
5. Създаване на система за изчисление на труда и заплащането, съобразена с особеностите на професиите в културния сектор.
6. Фиксиране на административните, творчески и икономически правомощия на ръководните екипи в културните институти.
7. Създаване на система за обективно атестиране на културните институти и работещите в тях, включително периодична атестация на техните ръководители.
8. Създаване на стимули за развитие на културните институти, съчетано с подпомагане на развитието на регионите в страната чрез нова мотивационна система на Държавна задача, заимствана от концепцията за Национална културна стратегия.
9. Създаване на легални стимули за съвместна работа между културните организации от държавния, общинския и независимия сектор.
10. Създаване на дигитална платформа, представяща дейността на всички културни институти от държавния сектор, към която да могат да се присъединяват и други желаещи културни организации.
Културното министерство ще разчита на обществена подкрепа, както и на волята на парламента за приемането на промените и те ще бъдат предложени за обсъждане на синдикалните и работодателските организации, както и на културната комисия в следващото Народно събрание. Тодоров вярва, че промените биха довели до обезсмисляне на опитите за пробиви в системата и бързото откриване на такива.
