Пореден чадър над пияни и дрогирани шофьори опъва съдебната система. Жестът този път е към искане на районната съдийка от Свиленград Добринка Кирева срещу чл. 343б, ал. 5 от Наказателния кодекс. Така атаката срещу разпоредбата, която предвижда отнемане в полза на държавата на колите, шофирани от пияни и дрогирани водачи, а когато те не са собственици – присъждане да платят равностойността на автомобила.
В искането на Кирева се твърди противоречие на атакуваната разпоредба с Конституцията, Директива 2014/42 на Европейския парламент и на Съвета за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз, както и с Хартата на основните права на Европейския съюз. Според свиленградската съдийка разпоредбата „води до несъразмерност на наказанията спрямо тежестта на престъпленията и представлява необоснована намеса на държавата в гарантираното от Конституцията право на собственост, във връзка с преследваните от закона легитимни цели“.
Твърди се нарушаване на принципа на правовата държава и “установените параметри за упражняване на основните права”. Кирева признава възможността за ограничаване на правото на собственост, но твърди че в случая “липсва пропорционалност на наложеното ограничение спрямо преследваната легитимна цел, като санкция, която се приравнява на конфискация, и е прекомерно тежка, непропорционална на извършеното престъпление и надхвърля необходимото за постигане на преследваните от закона цели”.
Вносителката приема още, че „моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението”, е „неправилна и неиздържана формулировка”, но „единствено по този начин, квалифицирайки предмета на престъплението като средство за извършването му, може да бъде постановено отнемането му в полза на държавата, което е злоупотреба от страна на законодателя с властта, която притежава да приема закони”.
Изложените аргументи се отнасят както до хипотезата на отнемане в полза на държавата на моторно превозно средство, принадлежащо на дееца, така и на още по-голямо основание при присъждане на равностойност, когато превозното средство не е негова собственост. При нея пък изобщо не била ясна правната природа на тази санкция, която била несъвместима с легално предвидените в Наказателния кодекс наказания.
Според Кирева “с тази разпоредба се въвежда неопределена от закона по вид санкция, която безспорно накърнява в огромна степен имуществената сфера на дееца, свръх необходимото за постигане на легитимните цели и в частност на целите на наказанията, дефинирани в член 36 от НК”. Аргументи, които съвпадат с тези на Наказателната колегия на Върховния касационен съд, която вече сезира Конституционния съд за това, а двете искания са обединени в едно дело. Така съдийката от Свиленград надгражда върховните съдии, като атакува не само едната, а и двете хипотези при шофиране от пияни и дрогирани шофьори.
Че предстои решителна атака срещу въведената преди година разпоредба, стана ясно и през юни, когато съдията от Софийски районен съд Мирослав Петров постанови скандално решение по делото срещу журналиста Ивайло Цветков-Нойзи. Той беше хванат от столичната полиция да шофира в пияно състояние с 2,52 промила алкохол в кръвната проба, като призна вината си по съкратената процедура на споразумение с прокуратурата. Въз основа на това съдът му наложи условно наказание от 10 месеца лишаване от свобода с 3 години изпитателен срок и отне правото му да шофира за период от 14 месеца.
Делото за отнемане на автомобила продължи, като мотивите на Мирослав Петров в полза на Цветков са противоречие на разпоредбата на чл. 343 б, ал.5 от Наказателния кодекс с Конституцията и правото на Европейския съюз. За това той отказва да я приложи, “тъй като отнемането на моторно превозно средство е непропорционална наказателна мярка и е несъизмерима с извършеното престъпление“. Наблюдаващият прокурор по делото обяви незабавно, че ще протестира отказа с довода, че създава един притеснителен прецедент.
“Софийската районна прокуратура е изненадана от това решение, тъй като доколкото ми е известно, то обръща съдебната практика. Оценявам усилията на съда да бъде смел и да утвърждава вътрешното си убеждение. Според нас обаче това решение е неправилно и затова го протестираме. В България действащият конституционен режим предвижда т.нар. концентриран контрол за конституционосъобразност, което означава, че само един съд може да обяви закон за противоконституционен. В случая това е Конституционният съд, а не всеки районен съд. Ако всеки районен съд го прави, дали не би настанала голяма анархия и неразбория в правото?!“, мотивира се тогава наблюдаващият прокурор.
Мирослав Петров явно е разчитал още тогава именно на делото пред Конституционния съд срещу разпоредбата за отнемане на автомобили от пияни и дрогирани шофьори. То беше образувано по искане на Наказателната колегия на Върховния касационен съд, сезиран за същото и от съдийката от районния съд в Свиленград Добринка Кирева. Първото искане е вече допуснато за разглеждане по същество, а по другото КС ние се е произнесъл.
Само преди два дни пък КС допусна за разглеждане искане на друг редови съдия срещу разпоредба, която смята за несъобразена с основния закон. Христина Гарванска от Софийския районен съд е атакувала третата алинея на чл. 343в от Наказателния кодекс, която определя наказанието за шофиране след отнета временно с принудителна административна мярка книжка. Оспорената разпоредба е от 2016 г., като Гарванска сочи че е приета от депутатите без мотиви и третира неравноправно водачите .
Проблемът според съдийката е, че за това престъпление е въведено същото наказание като за друго с по-висока степен на обществена опасност. Първата алинея на чл. 343в от НК предвижда до 3 години лишаване от свобода и глоба за водач, който шофира в срока на изтърпяване на наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство, след като е наказан за същото деяние по административен ред. Сходно, но по-тежко, е предвиденото наказание по втората алинея – за шофиране в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление без книжка извърши отново такова деяние.
Атакуваната от Гарванска трета алинея пък предвижда наказание като първата, като проблемът е в различните предходни санкции на водача. В единия случай става въпрос за наложено вече наказание, а в другия – само за наложена принудителна административна мярка, която правната доктрина разглежда като форма на държавна принуда без същински санкционен характер. Съдия Гарванска твърди нарушение на принципите на правовата държава, респективно на правилото че никой не може да бъде съден за действие или бездействие, което не е обявено за престъпление при извършването му, както и на принципа на равенство пред закона.
„Обвинените по оспорената разпоредба лица са поставени в условия на неравно третиране от страна на държавата спрямо обвинените по ал.1 на чл.343в НК, тъй като при идентични други основания, за извършителите на деяние по ал.3 на 343в НК се предвижда същата по тежест наказателна отговорност като предвидената за лицата, извършили деяние по ал.1 на чл. 343в НК, макар деянието по ал.1 на чл. 343в НК да се характеризира със значимо по-висока степен на обществена опасност, обусловена от пренебрегването от дееца на отправеното му предупреждение с предходното наказване по административен ред за същото деяние“, пише съдия Гарванска.
Същевременно атакуваният пред КС текст е предмет и на тълкувателно дело пред Върховния касационен съд, образувано по искане на бившия главен прокурор Иван Гешев. Поставеният по него проблем е във връзка с противоречива практика по приложението на чл. 343г от НК, според който съдът задължително лишава от право на управление извършилите престъпление на пътя по чл. 343в, ал. 1. Общото между всички тези усилия е заличаването на санкции, приети от депутатите в отговор на обществения натиск за въвеждане на ефективни мерки срещу войната по пътищата.