Политическите мемоари на Борис Джонсън „Unleashed“ се оказаха такива като техния автор – ексцентрични, с остър на език и не винаги правдиви. А продажбите им за пореден път показаха, че пищността и екстравагантността на бившия премиер на Великобритания вече не са интересни.
Мемоарите на бившия британски премиер Борис Джонсън, които бяха пуснати в продажба на 10 октомври, изглеждаха предопределени за фантастичен успех.
В крайна сметка в тях той разкри може би най-ужасните тайни.
Той разкри мистерията около смъртта на кралица Елизабет II (според неговата версия монархът е имал злокачествен тумор на костите). Той смути израелския премиер Бенямин Нетаняху, като разкри, че почти лично е инсталирал бъг в тоалетната на британското външно министерство по време на посещението си в Лондон през 2017 година. Той говори за възможна военноморска специална операция за изземване на ваксини AstraZeneca от склад в Нидерландия, тъй като смята, че тези ваксини принадлежат на Великобритания. Обвини Еманюел Макрон, че насърчава нелегалната миграция през Ламанша, за да накаже Великобритания за Брекзит. Накрая той открито се изсмя на Джо Байдън, като разказа как по време на една от срещите на Г-7 той подарил на американския президент разпечатана снимка от Wikipedia в замяна на скъпи подаръци за американската делегация.
И все пак мемоарите не бяха най-продаваният бестселър на Amazon.
В рамките на няколко дни „Unleashed“ (името може да се преведе като „освободен“ или „необуздан“) беше на седмо място по продажби в онлайн магазина, след готварска книга и детски приказки за приключенията на пингвин.
И това въпреки мащабна рекламна кампания, изяви на самия Борис Джонсън в студиата на различни телевизионни канали и шумна рецензия от Daily Mail – „политическите мемоари на века“. Последното обаче не е изненадващо, защото бившият британски премиер все още е колумнист във вестника.
Пресата, която не беше толкова предубедена в полза на Джонсън, посрещна мемоарите му не просто хладно, но почти унищожително. Например,
либералният The Guardian си позволи да нарече книгата „мемоарите на един клоун“:
„Там има много неща, на които си струва да се обърне внимание. И много от това, което е характерно за писането на Джонсън като цяло и богат речник. Но има и откровена нечестност и лъжи.”
The Washington Post пише в рецензията си. „Книгата е като бивш министър-председател: смешна, разочароваща и не съвсем правдоподобна. Поне това е първоначалното мнение.“ Вашингтонският вестник отбелязва, че Борис Джонсън се е опитал да привлече отново вниманието на обществеността. Но самият той „вече не е влиятелна политическа фигура“ и „думите му нямат тежест, след като беше отстранен от поста от членове на собствената му партия“.
Politico отбелязва с нескрито удоволствие проблема, пред който са изправени мемоарите на Джонсън.
Книгата ще стигне до европейските читатели едва в средата на тази седмица.
И всичко това, защото самият Борис Джонсън някога се застъпваше за излизането на страната от Европейския съюз. „Книгата все още не е пристигнала и това е заради Брекзит. Иронично“, цитира изданието управителя на магазина на британския търговец Waterstones в центъра на Брюксел.
И само The Times изглежда симпатизира на автора на мемоарите. Лондонският вестник, разбира се, подобно на колегите си от Politico, добре помни какъв журналист беше самият Борис Джонсън.
Като кореспондент на The Daily Telegraph в Брюксел, Джонсън печели слава със своите конспиративни теории и направо луди истории.
Той вече беше евроскептик и разказваше на читателите на вестниците как ЕС иска да забрани британските колбаси, как европейските бюрократи ще определят допустимата кривина на бананите и как сградата на Европейската комисия е планирана тайно да бъде разрушена, защото азбестовата облицовка прави сградата е твърде опасна, за да бъде в нея. Но „Berlaymont“, както отбелязва The Times, все още стои на витрината и всички други истории на Джонсън са глупости и откровена измислица, без които той не можеше, дори когато вече беше министър-председател и шеф на британското външно министерство.
Но въпреки всичко това, вестникът отбелязва с досада:
„Най-ревностните от многото хулители на Джонсън не са в състояние дори да признаят изключителния му интелект.
Знае няколко езика, включително старогръцки. Любовта му към класиката е напълно искрена. Насаме той е повече от способен да приложи към себе си същия интелектуален анализ като към писанията на Есхил или речите на Перикъл. И все пак публично, а тази книга е публичен документ, тонът се задава от епиграфа – „Hasta la vista, baby“ от „Терминатор 2: Денят на страшния съд“. И това е целта на Борис Джонсън.
(по материали от чуждестранния печат)
