Тясното сътрудничество между БНР и образователните и културни институции ще е приоритет за Маргарит Русев, който е кандидат за негов директор.
Това стана ясно по време на изслушването му от членовете на Съвета за електронни медии. Преди него своите концепции за управлението на радиото изложиха сегашният директор на БНР – Милен Митев, Цветослава Георгиева и Хелия Чавдарова.
Русев, който е музикален редактор в Радио Благоевград, уточни, че при това сътрудничество целта ще е БНР да си партнира с университетски центрове и за да създава медийни продукти, да назначава подготвени кадри.
Той добави, че за него е от особена важност регионалните програми на БНР да бъдат развити и да се превърнат в инкубатор на култура и изкуство, при което мощно да бъдат подкрепяни българските творци. Освен това Русев обяви, че ще работи за продължаване на информационната свързаност между програмите, изграждане на единна новинарска платформа и обща музикална библиотека с приоритетен достъп до всички музикални единици, продуцирани от радиото. Русев предвижда и мобилни приложения с персонализирано съдържание.
Музикалният редактор от Благоевград обърна внимание, че има много качествени музикални продукти, чийто продуцент е БНР, но които остават някак неизвестни за аудиторията. По този повод той предлага освен БНР Топ 20 да има и втора класация БНР Топ 20, но само с песни, продуцирани от самия обществен оператор.
Русев обърна внимание, че има належаща нужда от нови актуални сигнали с разпознаваема обща интонационна концепция. Освен той предлага да се въведе мандатност за ръководителите на отделните програми, както и да се разшири кореспондентската мрежа. Той подчерта, че няма кореспонденти на БНР в развити градове като Гоце Делчев, Петрич, Сандански, Разлог и Банско.
Русев, също, като Хелия Чавдарова, припомни хакерската атака от 2022 г., в резултат на която според него трябва да се направят сериозни стъпки в посока подобряване и усъвършенстване на системите за мрежова и информационна сигурност. По-конкретно той обясни, че при хакерската атака много от музикалните библиотеки на регионалните станции били изтрити и музикалните редактори наново трябвало да ги “качват” и подробно описват – с автор, продуцент, изпълнител. Били загубени архиви, събирани с години.
Русев обърна внимание и на още една неприятна последица от хакерската атака срещу радиото. Тя засегнала системата, която предавала автоматично отчети на излъчените песни към сдруженията за авторски и сродни права. Те били генерирани от програмата Dalet. В момента се разчита на платформите на самите сдружения, като например на “Музикаутор”, те чрез тях да следят програмите на БНР и да отчитат излъчените песни. Преди това от “Музикаутор” призовали всички творци да качат цялото си съдържание в платформите им, за да може засичането да стане ефективно. Според Русев обаче има риск някой автор, който има над 300 песни, да не ги е качил и описал всичките и да не може да си получи авторските отчисления за тях.
По отношение на финансирането Русев предлага някои технологични възможности на радиото да се предлагат като услуги срещу заплащане на професионалисти, които работят с подобна инфраструктура. Той даде за пример, че в Радио Благоевград имат реверберационна камера, която никога не са ползвали, а биха могли да я предложат на някого дори и накрай света, който има нужда от нея и би си платил за това.
Русев предвижда и системно кадрите в радиото да подлежат на оценка – атестация, а новите – да бъдат назначавани само след конкурс.