Кандидатът за директор на БНР – Валерий Тодоров, който през годините е бил два мандата начело на обществения оператор, обяви, че ако бъде избран от членовете на СЕМ, ще предоговори с министерството на културата таксите за авторските права, които се изплащат на ПРОФОН и „Музикаутор“. Тодоров отбеляза, че от двете дружества за колективно управление на права на два пъти са повишавали таксите, настоявайки, че възнагражденията за творците трябва да са сравними с европейските. Той добави, че в същото време бюджетът на БНР е далеч от подобни сравнения.
Тодоров даде заявка, че ще заложи на проектното финансиране, изразявайки съжаление, че много от компютрите, на които работят журналистите са от преди 15 години.
По отношение на програмното съдържание Валерий Тодоров отчете, че се наблюдава сходство във форматите и известна традиционност. Според него основното предизвикателство е как да се прехвърли огромния обем съдържание, което създава радиото, към поколението на така наречените дигитални номади и дигитални туземци.
Той ще заложи да има нови имена и нови идеи, с разнообразие от програми. Уточни, че ако преди се е смятало, че колкото е по-дълъг животът на едно предаване, толкова то е по-популярно, то сега се забелязва умора от постоянните формати. Ето защо той ще търси нова динамика и ще настоява да се прави постоянен мониторинг на аудиторията на предаванията, като не се забравя, че радиото е репортерска медия и трябва да се поддържа рефлексът към живия диалог.
Той бе категоричен, че радиото трябва да налага еталон за правоговора, но освен това добави и че ще се мисли и за качеството на звука. Настоя и да не се подценява музикалното оформление на предаванията, което им носи добавена стойност, както и че журналистите трябва да се специализират, така че да има повече журналистически коментари, а не политологически.
Освен това Валерий Тодоров даде заявка, че ще въведе конкурси и мандатност при назначаването на директорите на регионалните радиостанции на БНР. Уточни и че регионалните радиостанции не трябва да бъдат унифицирани, а всяка от тях трябва да има различно лице
Тодоров обърна специално внимание на радио „България“, което е насочено към българската диаспора в чужбина, подчертавайки, че то ще трябва да разшири присъствието си в чужбина, за да допринесе за това по-малко българчета да забравят родния си език зад граница.
Обеща да върне радио стрийминга, изразявайки съжаление, че сега радиото предава събития през „Фейсбук“. Препоръча съкровищата от „Златния фонд“ на радиото да бъдат показани по повод годишнината на БНР догодина, а в помощ на музиалните състави да се развие импресарската дейност.
По отношение на техниката в радиото Валерий Тодоров посочи, че състоянието й е предкризисно и предупреди, че ако не се вземат мерки, когато се въведат новите визии на Dalet и на интернет сайта, тя няма да може да поеме новите ресурси. Обеща стабилна облачна защита срещу хакерски атаки, както и изграждане на регионален архивен център, който по негово време е бил замислен и уговорен да бъде в Бургас.
