Рим планира да увеличи бюджетните приходи с грубо 4 млрд. евро – около 0.2% от БВП, през 2025-а, които ще дойдат в резултат на промени на данъчните правила за банки, застрахователни продукти и бизнес лицензи за игри, става ясно от проектобюджета на италианското правителство, представен на 16 октомври. В документа, изпратен за одобрение на Европейската комисия, е посочено, че по-високите постъпления са в размер на 0.168% от БВП и са принос за консолидиране на публичните финанси.
Италия обяви на 15 октомври, че ще набере 3.5 млрд. евро от местните банки и застрахователни компании след като кабинетът на Джорджа Мелони одобре бюджетните планове за следващите три години. В тях се отбелязва, че приходите от банки, застрахователни продукти и грален бизнес ще паднат с 0.073% от БВП през 2026-а и с 0.096% през 2027-а.
Налогът на финансовия сектор ще бъде обоснован от промяна в облагането на опциите на акциите за мениджърите и на правилата, уреждащи данъчните кредити на банките, произтичащи от минали загуби, известни като отсрочени данъчни активи.
Мълвата за банков данък се носи от седмици и натиска надолу цените на акциите на кредиторите в отсъствието на яснота от правителството. Министърът на икономиката Джанкарло Джорджети от партия “Лига” каза през миналата седмица, че банковият принос “не трябва да се смята за богохулство”.
В коментар в социалната платформа X на 15 октомври италианският премиер Джорджа Мелони е посочила, че съобразно предизборните обещания, няма да има нови данъци за гражданите и че “3.5 млрд. евро от банките и застрахователните фирми ще бъдат насочени към здравеопазването и най-уязвимите”.
Министър Джорджети представи на 16 октомври одобрения от правителството проектобюджет в брутен размер от 30 млрд. евро за 2025-а и наблегнал, че той изисква жертви единствено от банките и застрахователните дружества. На пресконференцията в кабинета на премиера в Рим той подчертава, че “е налице значителна интервенция по отношение на кредиторите и застрахователите”, които “някои наричат данък на свръхпечалбите (дошли от по-високите лихвени проценти), а други – дарение”. И обяснил, че самият той го нарича “саможертва” и се надява, че хората разбират какво има предвид когато използва този термин.
Джорджети смята, че пакетът за идната година съдържа “иновативен механизъм за стимулиране”, който да насърчи работниците, достигнали пенсионна възраст, “да останат на работните си места доброволно” чрез “значителни стимули на данъчния фронт”. Включен е и таван на заплатите на висшестоящите служители в публичните органи и дружества, които получават обществени средства, с цел да бъдат орязани разходите в държавната администрация.
Джорджети отбелязва, че в бюджета са заложени редукции на разликата между доходите от заплати преди и след облагането с данъци за лицата, получаващи до 35 хил. евро годишно и че в новия пакет ще има обезщетения за хората, печелещи между 35 и 40 хил. евро на година. Министърът е уверил, че най-голямо внимание правителството обръща на работещите с ниски и средни и доходи, чието положение ще се подобри. И че нито един няма да бъде облаган с нови данъци. Правителството качва и разходите за отбрана и за здравеопазване. За да изпълни всички поети ангажименти, бюджетният дефицит ще достигне 3.3% от БВП през 2025-а.
Мелони не е дала подробности как ще бъдат събирани парите и в каква времева рамка. Според банкови анализатори, налогът ще окаже слаб ефект върху капиталовите коефицианти на банките, както и на рентабилността им. Котировките на банковите акции почти не се промениха в ранната търговия в Милано на 16 октомври.
Председателят на партия “Лига” (младши партньор в управляващата коалиция на Мелони) Матео Салвини, който е и вице-премиер, обяви, че решението за банките и застрахователите е “победа” за политическата му сила.
През първото полугодие печалбата на най-голямата италианска кредитна институция “Интеза Санпаоло” се е увеличила с 13% спрямо същия период на миналата година, а на следващия я по петите съперник “Уникредит” – с около 20 процента.
Италианските финанси се нуждаят от скоростен ремонт след като Брюксел постави страната под специално наблюдение заради дефицити, надхвърлящи значително заложения в Пакта за стабилност и растеж на Европейския съюз 3% от БВП. За да върне фискалната надеждност, Джорджети ускорява темпото и обещава да свали недостига под този таван до 2026-а и да започне да редуцира огромния публичен дълг на Ботуша година по-късно.
Засега, за разлика от Франция, Рим успява да убеди финансовите пазари. Спредът между доходността на десетгодишните германски облигации и на аналогичния по срочност италиански дълг – ключова мярка за риска в региона – се сви до 124 базови пункта на 15 октомври и запази тази стойност към 14.46 ч българско време на 16 октомври.
